Вихреният танцьор

Тя се превърна в статуя.

— Условия ли?

— Цялата последна седмица мислите не ми даваха мира… Изпитвам към теб нещо, което е твърде необичайно за мен. Не е само желание, а… — той повторно замлъкна и изглежда трескаво търсеше подходящи думи — едно друго чувство. Не мога да си представя, че бих се задоволил с… — Той за трети път спря да говори, преди да избухне с изненадваща сприхавост: — Чуй ме… Държа се като смахнат, недодялан дръвник. — Той пристъпи две крачки към нея. — Стига глупости. Бих искал да живееш в моята къща, да спиш в моето легло не само сега, но и завинаги. Бих искал да ми родиш деца. Затова съм склонен да ти дам свобода, чест и уважение. Какво ще кажеш?

Тя го гледаше зашеметена.

— Не знам какво да кажа.

Внезапно усмивката му грейна.

— В такъв случай кажи просто да. Сделката наистина си я бива. По-изгодна никога няма да сключиш. Моето богатство е толкова голямо, че мога да ти дам каквото пожелаеш, а пък аз никога няма да поискам повече от онова, което току-що изброих.

— А какво ще стане с Бианка? — попита тя, потънала в размисъл.

Лицето му стана непроницаемо.

— Бианка няма да страда никак от това. Тя е щастлива и доволна тук, в Мандара, а пък ние също ще сме щастливи и доволни в Пиза.

— А майка ви? И тя ли ще бъде доволна? Лоренцо ми каза, че била решена…

— С времето ще се откаже от своите планове.

— Или вие ще я подчините на своите… с времето.

— Света Дево, та аз нямам никакво желание да вкарвам насила Бианка в леглото си. — Той се усмихна цинично. — Дори бях облекчен, когато открих, че Марко е влюбен в нея. За мен това беше повод да я оставя да върви по пътя си, за да мога и аз да вървя по своя.

— Освен ако не си промените решението и не се убедите, че майка ви е права.

— Аз няма да променя решението си.

— Откъде знаете? Всичко се променя. Само преди един месец бях робиня в дюкяна на Джовани. Днес живея в хубава къща, а пък Лионело Андреас иска да ме направи своя любовница. — Гласът й трепереше от възбуда. — Идния месец или идната година навярно ще ви хрумне, че ви трябва законен наследник на Мандара, и ще се върнете да го направите. Какво ще стане с мен тогава? Или пък ще ви омръзна, а вашето „желание“ ще се е изпарило. Ще ми отнемете ли децата и ще ме оставите ли да отида при друг мъж? — Тръпки я полазиха по гърба. — Ваша любовница или ваша робиня — каква е разликата?

— Ти никога няма да ми омръзнеш.

— Как бихте могли да сте толкова сигурен? Та вие познавате само моето тяло, но не и мен самата, а и аз почти не ви познавам. И сега не зная за вас много повече отколкото в деня, когато пристъпихте прага на Джовани.

— Значи ли всичко това, че ме отблъскваш? Привижда ти се брак с някой друг? С мъж, който може да ти даде благоприличието, което очевидно значи толкова много за теб?

— Въобще не си хабя времето с илюзии за брак. Та кой би искал да се ожени за мен? Вече не съм девствена, а има достатъчно жени, които повече хващат окото. — Тя овлажни пресъхналите си устни. — Вашето предложение крие прекалено голяма неизвестност и несигурност. Аз следва да ви дам всичко, докато вие може да ме зарежете още утре. Наистина, прекарала съм целия си живот в неизвестност и несигурност, но това би било съвсем друго. Моите деца също ще бъдат захвърлени на произвола на съдбата. — Тя отвърна поглед. — Освен това Бианка ми харесва. Не бих искала да я наранявам.