Вихреният танцьор

— Защо тогава спа с мен?

— Аз съм само един мъж, а пък ти си твърде хубава.

— Хубава ли? Лицето ми е удължено като на кон, а на ръст съм колкото мъж.

— Ако силата и смелостта притежават красота, на този свят никой не може да се мери с теб, Катерина.

Ненадейната му сериозност я притесни.

— Никаква гнусна омая не ме тласна в обятията ти. Дойдох при теб, защото си умен, а отгоре на всичко духовит и защото те желаех. Други причини нямаше.

— Освен една.

— И каква беше тя? — Катерина изглеждаше удивена.

— Не застрашавам теб и Мандара по никакъв начин — нито чрез брак, нито с несдържан език. При мен ти се чувстваш сигурна.

— Да. — Тя се наведе над него, за да притисне устните си о челото му. — Наистина, с теб се чувствам сигурна, Лоренцо. По-сигурна, отколкото съм била някога с друг мъж. Питам се, защо ли е така.

— Аз също. Надеждността, която ми приписваш, ме изпълва с огромна почуда. При мен никой не се е чувствал сигурно, откакто бях малко момче.

— Мръдни малко по-нататък. Студено ми е. — Тя взе чашата от ръката му и я остави на пода. — Искам да си легна при теб.

Тя се притисна с гръб към него, вперила поглед в жаравата на камината в другия край на стаята.

— На колко години си бил тогава?

— Когато станах ангел на смъртта ли? На единадесет. Макар че достигнах този възвишен сан чак след дълги години упражняване. В началото бях съвсем зелен в занаята.

— Възходът ти в онова, което наричаш свой занаят, не ме интересува — каза тя, изгаряща от нетърпение. — По-скоро ми разкажи за причините, които те тласнаха към него.

— Ламтеж.

— Не вярвам в това.

— Такава е голата истина. Ах, сигурно не още с първата жертва.

— Кой беше той?

— Вито Мартинадо. Но не ме питай за името на последната ми жертва. Забравил съм го.

— Какъв беше този Вито Мартинадо?

— Капитан на търговски кораб, крайно неприятен момък. Имаше слабост към момчета. Пипна ме в пристанището, отведе ме в стаичката си в хана и ме използва почти цяла седмица.

— Той те използвал?

— Това не беше първия път, когато си служеха с мен по този начин. Когато човек е оставен сам на себе си и живее на улицата в Неапол, трябва да е подготвен, че ще стане жертва. При повече късмет получава храна и дрехи, докато отстъпи мястото си на друго дете да бъде използвано като играчка.

Трезвият му тон разтърси Катерина повече, отколкото би го сторил и най-силният изблик на чувства. Тя усети, че гърлото й болезнено се свива.

— Славният капитан обаче имаше същите пороци като Дамари. Наслаждаваше се, като ме измъчваше.

— Не можа ли да избягаш?

— Когато излизаше навън, ме заключваше с катинар. Трябва да е знаел какво съкровище държи. — Ръката му се плъзна плавно по гърлото й. — Имаш превъзходна шия. Дълга и грациозна…

— За да му се изплъзнеш, си бил принуден да го убиеш?