Месията на Дюна [Dune Messiah - bg]

Пол стоеше в мрака край входа на сийча. Пророческото видение му разкриваше, че е нощ, че отляво във висините лунните лъчи очертават светилището върху Брадатата скала. Спомени проливаха всеки камък, тук бе първият сийч, в който двамата с Чани…

Не трябва да мисля за Чани, каза си той.

Пресъхващата чаша на видението му разказваше за промените наоколо — за китката палми в далечните низини отдясно, за черносребристата линия на каната, където водните струи течаха през дюните, натрупани от утринната буря.

Водни струи сред пустинята! Спомняше си друга вода, устремена по една река на родната му планета Каладън. Не бе осъзнавал тогава какво съкровище крие подобен порой, какво богатство са дори мътните струйки, които се процеждат по каната през пустинната низина. Съкровище.

С деликатно покашляне изотзад приближи един от помощниците му.

Пол протегна ръце да поеме писалищната дъска с лист метализирана хартия върху нея. Движеше се мудно, като водните струйки в каната. Видението продължаваше да тече, ала в душата на Пол прииждаше нежелание да го следва повече.

— Извинете, сир — каза помощникът. — Сембулският договор… ще подпишете ли?

— Мога да чета! — троснато отвърна Пол.

Той издраска „Импер. Атреидес“, където трябваше, и натика дъската право в протегнатата ръка на човека, усещайки какъв страх му вдъхва с този жест.

Помощникът побягна.

Пол отново се обърна към пустинята. Грозни, ялови земи! Представи си ги, облени от слънце и чудовищна жега, подвижни пясъци, мракът сякаш се дави в езера от прах, демонични вихри струпват миниатюрни дюни под скалите, а изтънелите им кореми са пълни с охрени кристалчета. Но тия земи бяха и богати, огромни, с избуяли от теснините гледки към пребродения от бурите пущинак, със скални зъбери и сипеи под напуканите хребети.