Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
— Да, така е.
Този отговор я нарани много повече от онази своеволна команда. Алесандра се опита да се отдели от него, но той бързо я прихвана и повдигна брадичката й.
— Нима ти самата се доверяваш на моите преценки?
Колин очакваше да чуе точно същия отговор, който самият той й бе дал на същия въпрос само преди минута.
Тя не го познаваше добре, за да му гласува пълно доверие в такъв един момент.
С времето, може би след като се опознаеха и свикнеха един с друг, тя щеше да започне да му се доверява.
— Да, разбира се, че вярвам на преценките ти.
Колин не можа да сдържи изненадата и задоволството си. Прегърна я, силно я притисна към себе си и я целуна страстно.
— Радвам се да чуя, че така инстинктивно си готова да ми вярваш.
Алесандра се отдръпна намръщена.
— Не е инстинктивно — каза тя, — ти вече си доказал пред мен, че тогава, когато е необходимо можеш да направиш извънредно трезва и правилна преценка.
— И кога съм ти доказал това?
— Когато се ожени за мен. Сега разбирам, че тогава си знаел нещо, което аз не съм знаела.
— Какво е било това нещо?
— Че никоя друга няма да те иска.
Алесандра нарочно каза тези думи с цел да предизвика Колин, тъй като все още бе доста раздразнена от поведението му. Той, обаче, ни най-малко не се засегна. Намекът за арогантността му мина незабелязан. Колин избухна в смях и Алесандра заключи, че той или не бе разбрал, че тя току-що го бе обидила, или въобще не му пукаше от това.
— Извини ме, Алесандра.
— О, да, извинен си. Аз просто се предавам.
Тя намести възглавницата си и се отпусна отново под завивките.
— Бракът е много по-сложен, отколкото предполагах — прошепна тя. Дали винаги аз ще съм тази, която ще отстъпва?
Господи, колко отчаяна звучеше.
— Не, няма да ти се налага вечно да отстъпваш.
Алесандра изсумтя в знак на несъгласие с него.
— Бракът е сделка от типа „даваш и вземаш“ — добави Колин.
— При което съпругата винаги дава, а съпругът винаги взема, нали? — уточни Алесандра.
Колин не отговори. Той се обърна и я придърпа към себе си. Раменете й се опряха в гърдите му, а бедрата й се притиснаха о слабините му.
Задните й части бяха толкова нежни и крехки, че Колин се преизпълни с удоволствие от досега с нейната кожа. Той прокара ръка по едната й страна, подпря брадичката си в косата й и затвори очи.
Изминаха няколко минути пълно мълчание. Той си помисли, че Алесандра вече спи и тъкмо когато се отдръпваше лекичко, тя прошепна:
— Не ми харесва думата „подчинявам се“, Колин.
— Така и предполагам — отвърна той сухо.
— Една принцеса всъщност не би трябвало да се подчинява на когото и да е.
Думите й прозвучаха неуверено.
— Но ти си моята принцеса — припомни й Колин. — И поради това ще трябва да правиш това, което аз считам, че е най-доброто. И двамата ще трябва да спазваме традициите известно време. Нито един от нас няма какъвто и да е опит в съпружеския живот. Не искам да ме мислиш за някакво чудовище, но е факт, че ти самата обеща да се подчиняваш. Много добре си спомням как го произнесе по време на клетвата във вярност.
— Бих искала да си малко по-благоразумен и умерен.
— Аз винаги съм си бил такъв.
— Колин?
— Да?
— Заспивай.
Той реши да прекрати разговорите и й остави правото на последна дума. Дълго чака докато се увери, че е заспала и се оттегли към собствената си спалня.
Алесандра го усети. Тя едва не извика след него, за да го запита защо няма да спи при нея през остатъка от нощта, но гордостта й я възпря. Очите й се напълниха със сълзи. Чувстваше се така, сякаш току-що съпругът й я беше отхвърлил. Подобна реакция от нейна страна нямаше много смисъл, особено след насладата, която двамата бяха изпитали от секса само преди известно време, но Алесандра бе твърде уморена, за да размисли трезво.
Сънят й бе неспокоен и разпокъсан. Само час след като бе заспала, някакъв стържещ звук откъм спалнята на Колин я пробуди. Тя незабавно скочи да разбере какво става. Не искаше да се натрапва.
Тя дочу възклицание в момента, в който отвори вратата към спалнята на Колин й надникна вътре. Колин стоеше пред камината. Беше издърпал шината нагоре и, докато Алесандра го наблюдаваше, подпря контузения си крак си на една възглавница и започна да го масажира с двете си ръце.
По изражението на Колин личеше, че не е усетил кога Алесандра е влязла и го гледа. И макар че сега се виждаше само част от лицето му, тя разбра, че Колин изпитва нечовешка болка.
Тя с огромно усилие се въздържа да не се втурне в стаята при него, за да му предложи помощта си — колкото и нищожна да бе тя. Можеше да засегне честолюбието и гордостта му, особено ако той разбереше, че го е гледала през цялото това време.