Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
— О, Джейк, изморена съм. Не ме интересува храната. Искам да остана сама поне за малко — нещастно отвърна Александра, но още докато го казваше разбра, че не би могла да не му се подчини. Щеше да я принуди да направи каквото искаше от нея. Беше много по-силен. Колко мразеше силата му!
— Направи каквото ти казах, Алекс — каза той с твърд, студен глас.
Без да вдига очи към мъжете, Александра уморено започна да събира паниците, опитвайки се да запази чиста хубавата си рокля. Отиде няколко пъти до кухнята и обратно, за да разчисти масата. Мъжете се бяха настанили в големите кресла и пиеха уиски. Не беше честно, просто не беше честно да я кара да работи толкова много, мислеше си тя, докато внимателно чистеше боба. Но щеше да се научи да готви!
В съседната стая Ламар без особен успех се опитваше да разбере какво става с Джейк.
— Не мислиш ли, че си малко груб с нея, Джейк?
— Стой настрана, Ламар. Алекс е моя работа.
— Може би, но…
— Не искам да го обсъждам. Кога мислиш, че ще имаме достатъчно голямо стадо, за да тръгнем?
— Ами, може би след около три седмици, дори по-скоро. Дотогава би трябвало да имаме към две хиляди глави. Няма да можем да се справим с повече, а пътят ще бъде дълъг, може би най-дългият, които сме изминавали досега.
— Да. Дано този Маккой в Ейбилийн да не ни е излъгал. Каза, че всички стада са добре дошли в Канзас и за агента му ще е по-добре, ако ни очаква — заплашително рече Джейк.
— Там ще бъде. В края на краищата той е човека, който продължи железопътната линия до онова място, наречено Ейбилийн. Ако успеем да откараме стадото до Чизхолм Трейл, ще имаме добър пазар за добитъка си, както тази година, така и през следващите.
— Трябва да се справим. Можем да продадем говедата в Сан Антонио по три долара на глава, но защо да не ги откараме до Ейбилийн и да вземем по четиридесет?
— Прав си. Времето е подходящо. Северът се нуждае от говеждо месо. Ако стигнем до Чизхолм Трейл, значи сме успели. Ще имаме достатъчно пари да направим това ранчо дяволски хубаво.
— Имаме най-добрите каубои в района — опитни, сигурни, готови да тръгнат с нас. Мустангите ни биха могли да бъдат по-добри, но просто ще трябва да ги дресираме.
— Сложи по петнайсет мили на ден за стадото. Ако успеем да тръгнем в началото на юни, трябва да сме там през септември.
— Няма причина да не тръгнем дотогава. Сигурен съм, че ще сме готови.
— Какво ще правиш с Алекс? Не може да тръгне на път с нас. Няма да оцелее с нас. Освен това не знаеш на какво ще попаднем — индианци, крадци на добитък, Бог знае още какво.
— Остави тази грижа на мен. Ще се погрижа за нея, щом му дойде времето — раздразнено отвърна Джейк и стана. — Лягам си. Утре ни чака дълъг ден.
— Джейк?
— Да.
— Ами Пекос. Мислиш ли, че ще ни причини някакви неприятности?
— За онзи глупак ще е по-добре да не го прави.
— Въпреки това ще гледам да не се отдалечавам много от Александра.
— Би било добре — каза Джейк, кимна на Ламар и отиде в кухнята.
Всичките му мисли сега бяха насочени към Александра. Тя беше единственото нещо, което можеше да го накара да забрави ранчото и най-важното — прехода с говедата. Погледна в кухнята и лицето му се отпусна. Седеше на едно малко столче, отпуснала глава в скута си пред паницата с боб и спеше. Все още носеше смешната си рокля. Джейк доля вода на боба. Вдигна Александра на ръце, но тя не се събуди. Беше толкова мъничка и лека, че за миг му се прииска да не беше се държал така грубо с нея. Не беше привикнала към този живот, дори не го искаше, но след това си спомни каква е и сърцето му се вкамени.
Отнесе я в стаята си, тихо затвори вратата и внимателно я остави на леглото. Разкопча дрехите й, мислейки си, че трябва да й намери по-подходящи. Докато я събличаше, Александра тихо изпъшка, разбуди се за малко и му се усмихна. След това се сви на кълбо под завивката и заспа отново. Джейк бързо свали дрехите си и легна при нея. Притегли към себе си малкото й, топло тяло. Почувства познатото напрягане в слабините си, но не се опита да я събуди. Просто изви тялото си по нейното, вдъхвайки сладкия й аромат и скоро сънят го обори.
Двадесета глава
Джейк се събуди точно преди изгрев — слънце. Прокле се, че се е успал. Имаше толкова много работа — трябваше да подготвя стадата говеда за пътуването. Измъкна се от леглото и бързо навлече дрехите си. Ламар го очакваше долу, облечен и готов.
— Добро утро, Джейк — рече Ламар, забелязвайки набързо облечените дрехи и сънения му вид. Не помнеше откога Джейк не беше се успивал. Александра оказваше влиянието си, дори когато спеше.
„Много интересно“ — помисли си Ламар, като внимателно наблюдаваше Джейк. Никога не бе виждал някоя жена да въздейства на Джейк. Интересно каква ли промяна щеше да настъпи в него.