Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
— Не! Не, Джейк! — замята се Александра, щом силните му ръце сграбчиха ризата й и я раздраха.
Джейк бързо легна при нея, разтвори краката й и мушна коленете си между бедрата й. Гневът от спречкването с Пекос ръководеше действията му. Разкопча панталоните си, без да помисли за чувствата на Александра.
Александра видя неговата надигнала се мъжественост, готова да я насили и отново извика.
— Не! Не по този начин, Джейк.
Не можеше да понесе, когато я докосваше, ръководен от гнева си или от желанието да си отмъщава.
Александра се замята, опита се да му се противопостави, но Джейк бързо изви ръцете й зад гърба й и дръпна бедрата й към себе си, така че мекотата й се разкри, изцяло зависима от желанията му.
Нима Александра никога нямаше да почувства, че е негова? Сякаш му отвръщаше само когато бяха в леглото, изгубила напълно контрол над себе си. През останалото време не можеше да повярва, че напълно е заличил другите мъже от паметта и тялото й. Дори тук, в неговия дом, бе дошъл друг мъж и почти бе успял да му я отнеме. А дали беше се съпротивлявала?
Джейк гневно навлезе в нея. Знаеше, че й причинява болка, защото беше суха и стегната, но искаше да го направи точно по този начин. Искаше да й причини болка заради другите мъже, заради неспособността си да я завладее. Проникна дълбоко и я чу как вика. А след това, щом пламтящото желание го обзе, забрави за мотивите си. Кръвта нахлу в главата му. Не можеше да мисли. Можеше да се съсредоточи единствено върху буйния глад, който го караше отново и отново да прониква в нея, за да заличи следите от другите веднъж завинаги. И да я направи своя.
Изведнъж почувства промяната в нея. Вече не се противеше. Напротив, притискаше го към себе си с настойчивост, равна на неговата. Беше мека и влажна отвътре, и му позволяваше лесно да се плъзга в нея. Впи устни в нейните, езикът му навлезе в устата й, докато членът му се забиваше в мекотата й. Беше негова! Тя му принадлежеше. Тя също го желаеше. Знаеше го, чувстваше как се отдава, как го приема. Започна да се движи с по-резки и бързи тласъци, водейки и двамата към върха, който заличи реалността, оставяйки само един чист, свободен съюз на двете им тела.
Отдръпна се от нея. Александра простена и се притисна към него. Внезапно всичките спомени се завърнаха. Джейк прокле и нея, и себе си, заради нуждата си от тялото й. Отблъсна се от нея и бързо седна. Спря за миг, за да си поеме дъх, но не я погледна, докато не се изправи и не закопча панталоните си. Знаеше, че ако само за миг зърне гъвкавото й отдаващо се тяло, отново щеше да отстъпи. Без значение колко силно възнамеряваше да я нарани, сякаш всеки път умираше по малко, щом потънеше в нея. Какво ставаше с него? Никога преди не бе изпитвал такъв глад за някоя жена.
— Стани и се облечи, Алекс. Време е за вечеря. Искам да видя как готвиш. Струва ми се, че кухнята не ти е толкова позната, колкото спалнята.
Джейк се разсмя, щом видя гневното й изражение и бързо излезе от стаята, преди да му е отговорила.
Александра бързо стана от леглото. Щеше да му покаже, че не е разглезена проститутка. Щеше да се научи да готви. Нямаше да бъде чак толкова трудно. Толкова жени готвеха. Просто щеше да се научи и да му докаже, че греши. Разбира се, ако тялото й не я предаваше всеки път, когато попаднеше в ръцете му, той едва ли щеше я счита за блудница. Но щом я докоснеше, губеше контрол над себе си.
Александра въздъхна и се приближи към шкафа. За щастие беше донесла кофа чиста вода в стаята, защото сега вече нямаше да успее да вземе желаната баня. Бързо се изми от главата до петите. Започна да търси из чантите нещо подходящо. Нямаше нищо подходящо. Най-накрая реши да облече роклята, която обещаваше най-голяма прохлада — дълбоко изрязана, от мека, зелена коприна. Облече се, усещайки силно как дрехите подчертават красотата й. Прибра косата си, без да я сплита и реши, че е готова. Беше направила всичко, което беше по силите й.
Отиде в кухнята. Не знаеше какво да поднесе с боба, тъй като нямаше необходимите продукти за царевичен хляб — единствения хляб, който беше научила да прави от Ейба. Знаеше как се прави кафе. Сложи го да се вари. Реши да поднесе и малко сушено говеждо месо.
Сложи кафето да се вари, отиде в голямата стая и започна да подрежа масата. Докато шеташе нагоре-надолу, влезе Ламар, облечен в тъмни панталони и свободна синя риза. Сега приличаше повече на джентълмен от Юга, ако не се обръщаше внимание на загрубелите му ръце и загорялото му лице.
— Добър вечер, Александра — поздрави я той. Приближи се към нея с усмивка на удоволствие, която преобрази лицето му.
— Здравей, Ламар — колебливо отвърна Александра.