Сирените от Титан
- Автор: Воннегут Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сирените от Титан». Краткое содержание книги:
— Ето го, приятелю — проговори той на спомена си за Румфорд. — Нека ти даде утеха, Скип! Голяма болка причини то на твоя стар приятел Сало. За да ти го даде, дори и толкова късно, старият Сало трябваше да води война срещу същността а своето същество, срещу самата природа на машината. Ти поиска от една машина невъзможното и тя се подчини.
— Машината вече не е машина — каза Сало. — Контактите и са корозирали, лагерите и са зацапани, електрическите и вериги са свързани на късо, зъбните и колела са демонтирани. Умът и бучи и пука като ум на земен човек — бръмчи и прегрява от мисли за любов, чест, достойнство, права, постижения, честност, независимост…
Старият Сало взе посланието от шезлонга на Румфорд. Беше написано на малка алуминиева плочка. Представляваше една-единствена точка.
— Искате ли да знаете как съм бил използван, как бе похабен животът ми? — попита той. — Искате ли да знаете какво е посланието, което нося вече половин милион земни години… Което трябва да нося още осемнайсет милиона години?
Той повдигна напред алуминиевата плочка, залепена за смукалото на крака му.
— Точка — каза Сало.
— Една-единствена точка — каза той.
— Точката на тралфамадорски означава…
„Поздрави.“
Малката машина от Тралфамадор, след като предаде посланието на себе си, на Констант, на Беатрис и на Хроно, изминавайки разстояние от сто и петдесет светлинни години, внезапно подскочи и хукна навън към брега.
Там се самоуби. Разглоби се на части и разхвърли частите във всички посоки.
Хроно излезе на брега сам и закрачи сред частите на Сало. Никога не се бе съмнявал, че талисманът му притежава удивителна сила и удивителен смисъл.
Винаги бе подозирал, че в края на краищата някое по-висше същество ще дойде да си го поиска. В природата на истински ефективните талисмани е фактът, че човешките същества никога не ги притежават истински.
Те просто се грижат за тях, докато истинският им собственик или по-висши собственици, дойдат да си ги поискат.
Хроно нямаше чувство за безполезност и хаос.
Всичко му се струваше подредено като в аптека.
И момчето участваше изцяло в този съвършен порядък.
То извади талисмана от джоба си и без съжаление го хвърли на пясъка, хвърли го сред разпилените части на Сало.
Рано или късно, Хроно вярваше в това, магическите сили на Вселената щяха да дойдат и отново да сглобят всичко, както си е било.
Както винаги.
ЕПИЛОГ
СРЕЩА СЪС СТОНИ
„Ти си уморен, много уморен, Космически скиталецо, Малачи, Вуйчо. Вгледай се в най-бледата звезда и се замисли колко натежават крайниците ти.“