Очите на дракона
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Очите на дракона». Краткое содержание книги:
Изведйъж в главата на стария Пейна нахлули страховити картини и ужасяващи възможности — кралят убит или от прекалено голямото количество вино, или може би от своята собствена ръка. Всеки в Делейн знаел, че младият крал често изпада в мрачни настроения.
— Не… ами… всъщност… не, но… не както вие смятате… както аз мисля, че смятате…
— Ела насам по-близо до огъня — отсечено наредил Пейна. — Арлън, не стой като заплес! Дай одеяло! Донеси две! Увий момчето преди да се е строполило мъртво като премръзнал бръмбар!
— Да, милорд — отвърнал Арлън. Той никога, през целия си живот, не се бил държал като заплес — знаел това, както го знаел и Пейна. Но усещал колко е сериозно положението и бързо излязъл. Смъкнал двете одеяла от собственото си легло — в лишената от слава селска колиба имало само още две и те били на Пейна — и ги занесъл там, където Денис се бил привел толкова близо до огъня, колкото било възможно без да се изгори на пламъка. Плътният лед, който покривал косата му, започвал да се топи и да се стича по бузите му като сълзи. Денис се загърнал с одеялата.
— А сега, чай. Силен чай. Чаша за мен и каничка за момчето.
— Милорд, останала ни е само половин кутия всичко на всичко…
— По дяволите колко ни е останало! Чаша за мен, каничка за момчето. — Той размислил и добавил: — Направи и за себе си една чаша, Арлън, а после ела тук и слушай.
— Милорд? — Дори цялото възпитание на Арлън не могло да го спре да не се учуди от всичко това.
— По дяволите! — изревал Пейна. — Да не би да искаш да ме накараш да повярвам, че вече си по-глух и от мен! Погрижи се за чая!
— Да, милорд — казал Арлън и отишъл да запари последния чай в къщата.
83.
Пейна не бил забравил всичко, което някога знаел, за умелото провеждане на разпит. В действителност не бил забравил почти нищо за това, нито за каквото и да било друго. Прекарвал безкрайно дълги нощи, в които се молел да успее да забрави някои неща.
Докато Арлън правел чая, Пейна се заловил за работа и се опитал да предразположи уплашеното — не, по-скоро ужасеното момче. Попитал го дали проблемите с канализацията, които така тормозели замъка напоследък, са се решили успешно. Опитал се да разбере мнението на Денис за пролетната сеитба. Пейна заобикалял теми, които биха могли да бъдат опасни… и малко по-малко, докато се стоплял, Денис се успокоил.
Когато Арлън сервирал чая — горещ, силен и изпускащ пара, Денис погълнал на една глътка половин чаша, направил гримаса и погълнал останалото. Невъзмутим както обикновено, Арлън му сипал отново.
— Полека, момко — посъветвал го Пейна и запалил най-после лулата си. — Полека е най-подходящата дума за горещ чай и плашливи коне.
— Голям студ! Мислех, че ще замръзна, докато се добера дотук.
— Вървял си пеша! — Пейна не могъл да скрие изненадата си.
— Да. Накарах майка да пусне слух между слугите, че лежа вкъщи с грип. Ще хване място за няколко дни, всеки може да се разболее по това време на годината… Вървях. Целия ден. Не се осмелих да яздя. Не исках да ме забележат. Не знаех, че е толкова далече. Ако знаех, може би щях да предпочета да яздя, в края на краищата. Тръгнах в три през нощта. — Денис направил усилие, преглътнал и избухнал: — Няма да се върна там! Никога! Забелязах начина, по който той ме гледа, откакто се е върнал. Строго и подозрително, очите му винаги ядосани! Той никога не ме е гледал по този начин, преди не ме поглеждаше изобщо! Той знае, че съм видял нещо! Той знае, че съм чул нещо! Не знае какво, но знае, че има нещо! Чува го в главата ми, както аз чувам камбаната на Църквата на Великите богове! Ако остана, той ще го изтръгне от мен! Знам, че ще го направи!
Пейна се бил втренчил в момчето под рунтавите си вежди и се опитвал да подреди тази смайваща поредица от декларации.
Очите на Денис плувнали в сълзи.
— Имам предвид Ф…
— Тихо, Денис — спрял го Пейна. Гласът му бил мек, но погледът — не. — Знам кого имаш предвид. Най-добре е да не се произнася името му на глас.
Денис го погледнал с няма, искрена благодарност.
— Най-добре ми разкажи онова, за което си дошъл — казал Пейна.
— Да, да, разбира се.
Денис се поколебал за миг като опитал да се овладее и да подреди мислите си. Пейна чакал невъзмутимо, подтиснал растящата си възбуда.
— Разбирате ли — започнал най-после Денис, — преди три нощи Томас ме извика да отида и да остана при него, както прави понякога. И в полунощ или там някъде…
84.
Денис разказал това, което вие вече чухте, и му прави чест обстоятелството, че изобщо не се опитал да скрие ужаса, който бил изпитал, нито пък да го представи в по-благоприятна светлина. Докато говорел, вятърът виел отвън и за разлика от пламтящия все по-слабо огън, очите на Пейна искрели все по-ярко и по-ярко. Ето ги, мислел си той, нещата дори по-лоши, отколкото някога си ги е представял. Не само Питър е отровил краля, а и Томас го е видял.