Очите на дракона
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Очите на дракона». Краткое содержание книги:
80.
Мракът в тайния проход бил абсолютен и непрогледен, въздухът неподвижен и сух. Денис доловил, че някъде отпред идва ужасен, отчаян звук.
Кралят плачел.
При този звук част от страха на Денис го напуснал. Той бил обзет от силно учудване и голяма жалост заради Томас, който винаги изглеждал толкова нещастен. Откакто бил крал, станал дебел и пъпчив, често изглеждал много бледен, ръцете му треперели от твърде голямото количество вино, изпито предишната вечер, а дъхът му миришел лошо. Краката на Томас вече започвали да се изкривяват и когато Флаг не бил с него, вече вървял с наведена глава, а косата висяла пред лицето му.
Денис опипвал пътя пред себе си с протегнати напред ръце. Звукът от плача се приближавал в тъмното… и тогава изведнъж мракът се разредил. Той чул лек звук от плъзгане и започнал отчасти да вижда Томас — той стоялв края на коридора и от две малки дупки в тъмното се процеждала слаба кехлибарена светлина. На Денис те му се сторили особени като две плаващи очи.
Тъкмо когато Денис започнал да се надява, че всичко ще бъде наред, че може и да оцелее от тази странна нощна разходка, Томас изпищял. Пищял толкова силно, че би трябвало гласните му струни да се скъсат. Краката на Денис омекнали и той паднал на колене, като притискал с ръце устата си, за да спре собствените си викове и сега му се струвало, че този таен проход е пълен с призраци, призраци наподобяващи огромни припляскващи прилепи, които всеки момент щели да се заплетат в косата му. Да, мястото изглеждало пълно с неспокойни мъртъвци, а може и да било, може наистина да било.
Той почти припаднал… почти… но не съвсем.
Някъде под себе си чул лаещи кучета и осъзнал, че се намират над кучкарника на стария крал. Няколкото останали живи ловджийски кучета на Роланд продължавали да обитават замъка. Те били единствените живи същества, освен самия Денис, които чули тези диви писъци. Но кучетата били истински, а не призраци и Денис се вкопчил в тази мисъл, както удавник се хваща за сламка.
Не след дълго той осъзнал, че Томас не само пищи, а нарежда и някакви думи. Отначало Денис успял да различи само една отделна фраза, изревавана отново и отново: Не пий виното! Не пий виното! Не пий виното!
81.
Три нощи по-късно леко почукване прозвучало откъм затворената врата на дневната на някаква ферма в едно от Вътрешните баронства, ферма съвсем близо до мястото, където до неотдавна живеело семейство Стаад.
— Влез! — изръмжал Андерс Пейна. — И гледай да идваш за добро, Арлън!
Арлън бил остарял през годините, откакто Безън се бил появил на вратата на Пейна с бележката на Питър. Промяната в него обаче била незначителна в сравнение с промените, споходили Пейна. Косата на бившия Върховен съдия била почти опадала. Слабата му преди фигура била станала мършава. Загубата на коса и тегло обаче била нищо в сравнение с промените станали с лицето му. По-рано изглеждал суров, сега — направо мрачен. Под очите му имало тъмнокафяви хлътнатини. Върху лицето му било отпечатано отчаяние и за това имало основателна причина. Той виждал как се сгромолясва всичко, в чиято зашита бил прекарал целия си живот… и то как рухва с ужасяваща лекота и за възмутително кратък период от време. О, предполагам, че всички интелигентни хора знаят колко крехки неща са всъщност и правото, и законът, и цивилизацията, но това не е тема, за която мислят с готовност, понеже тя обезпокоява почивката и разваля апетита.
Това, че видял делото на целия си живот да се разрушава с шеметна бързина, подобно на кула от кубчета, било достатъчно лошо, но имало още нещо, дори по-лошо, което не давало покой на Пейна през последните четири години. Мисълта, че Флаг не направил всички тези тъмни промени в Делейн сам. Помогнал му Пейна. Та кой друг се бил погрижил Питър да бъде даден под съд, и то май прекалено бързо? Кой друг бил толкова убеден във вината на Питър… и то не толкова от доказателствата, колкото от сълзите на младото момче?
От деня, в който Питър бил отведен на върха на Иглата, ешафодът на Площада на Иглата се зацапал в зловещ ръждив цвят. Дори най-силният дъжд не можел да го отмие. И Пейна сякаш виждал как това злокобно червено петно се простира все по-далеч, разпростира се и покрива Площада, улиците около пазара, целия град. В неспокойните сънища на Пейна свежа кръв избликвала и забълбуквала в ярки, обвиняващи струйки по каменната настилка, стичала се в ручейчета надолу към канавките, а ъгловатите укрепления на замъка Делейн кърваво проблясвали срещу слънцето. Той виждал как шараните се носят с обърнати нагоре кореми в крепостния ров, отровен от кръвта, изтичаща от отходните тръби и надигаща се от изворите на самата земя, кръв, избликваща отвсякъде и заливаща полетата и горите. В тези зловещи сънища даже слънцето започвало да изглежда като кръвясало, умиращо око.