Спечели облог за Сатаната

— Добре, мили. Ще й издера очите. Разбира се, след като я нагостя.

— Чудесно. Но тя не е опасна, защото съпругът й също е тук и не я изпуска от погледа си. Споменах ли, че и той е гол?

— Не си. Интересно…

— Да ти кажа ли и неговата основна мярка? И как я искаш — отпуснат или в работно настроение?

— Любими мой, приятно ми е да отбележа, че си един дърт мръсник. Стига си се опитвал да смутиш нашите гости.

— Щуротиите не са ми чужди, херцогиньо. Двамата са голи просто защото си нямат дрехи. Но подозирам, че наистина се смущават лесно. Затова бъди така добра да ни посрещнеш на портата с някакви дрехи. Вече ти казах мерките й, освен една… Марги, я си покажи ходилото. — Маргрете веднага обърна едната си пета към него, без да продума. — Мисля, че някои от твоите сандали ще й станат. А за него чифт от моите.

— Другите му мерки какви са? И без повече шегички!

— На ръст и в раменете са еднакви, макар да съм по-тежък с осем-десет килограма. Подбери нещо от дрехите, които носех в по-елегантния си период. Ако къщата пак е пълна с младите варвари на Сибил, моля те да стигнеш до крайни мерки при нужда, за да не припарят да портата. Гостите ни са свенливи хора и ще ги представим, след като са се облекли.

— Слуш’, г’син с’жант. Но май вече е време поне с мен да ги запознаеш.

— Mea culpa. Любов моя, това е Маргрете Греъм, госпожа Алек Греъм.

— Здравей, Маргрете. Добре дошли сте в нашия дом.

— Благодаря ви, госпожо Фарнсуърт…

— Кетрин, скъпа. Или Кейт.

— Кетрин, трудно ми е да обясня колко ни помагате… когато сме толкова съсипани! — Милата ми Маргрете сякаш щеше да се разплаче, но се спря веднага. — А това е съпругът ми Алек Греъм.