Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Ако Ботуел е избягал, той ще е на път към мен: по суша, по море, пеш, на кон, с кораб; ако трябва да пълзи на ръце и колене, той ще го стори. Това ще бъде битка, която той няма да иска да пропусне. Той мрази англичаните, сякаш е обсебен от тази омраза, мрази ги, както подобава на граничен жител, какъвто е той. Неговите съплеменници вършат набези в английските земи и понасят нападения от англичаните вече от столетия насам. Той ще стори всичко, за да застраши англичаните. Да ги победи в открита битка, ще бъде най-голямата радост в живота му.
Ще се срещнем отново така, както се разделихме — на бойно поле. Той ме остави след ужасния дълъг ден на Карбъри Хил, и в последния момент ми каза всичко. Той предрече, че бунтовните шотландски лордове ще дадат думата си да осигурят безопасност на мен и на него, но ще изменят на думата си в мига, щом той се изгуби от поглед. Каза, че ще го обявят извън закона, а мен ще арестуват. Умоляваше ме да му позволя да влезе в бой, за да можем да се измъкнем, да избягаме заедно. Но аз мислех, че знам по-добре. Казах, че не могат да ми навредят, че съм с кралска кръв. Нямаше да посмеят да ми сторят зло. Бях убедена, че съм в безопасност. Никой не можеше да ме докосва, моята особа беше свещена, а той беше мой съпруг: те никога нямаше да дръзнат да го докоснат.
Той хвърли шапката си и ме наруга: проклет да бъдел, но знаел, че те ще ми навредят — моето име и моята корона нямало да ме защитят. Каза, че съм глупачка: нима не съм била извлякла никаква поука от това, че самият той ме бил отвлякъл? Нима не съм виждала? Нима не съм знаела? Магията на кралската титла била илюзия, която можела да бъде разрушена от един безсъвестен мъж. Изкрещя ми: нима съм мислела, че той е единственият насилник и похитител в Шотландия? Дали бих се лишила от неговата закрила сега?
В отговор самата аз изпаднах в ярост. Заклех се, че той греши, че дори най-коварните шотландски лордове познават своя монарх. Казах, че те никога не биха сторили зло на човек с кралска кръв, че може и да са разгневени, но не са безумци — те не биха могли да вдигнат ръка срещу мен.
И тогава той ми го каза. Каза ми в лицето истината, която се бях заклела да открия, но се опасявах да чуя. Каза ми, че той и бунтовните лордове сключили съюз и се договорили да убият Дарнли, който имаше кралска кръв, точно както и аз. Съюзили се и подписали съглашение да убият Дарнли, който бе консорт на кралица, баща на принц, и сам от кралско потекло. Ботуел положи тежките си длани на раменете ми и каза: „Мари, слушай, твоето тяло не е свещено. Дори някога да е било — то вече не е свещено. Аз съм го обладавал. Те всички знаят, че съм те имал, и то без твоето съгласие. Всички знаят, че си смъртна жена. Можеш да бъдеш насилвана, можеш да бъдеш прелъстявана. Можеш да бъдеш убита. Можеш да бъдеш хвърлена в тъмница, можеш да бъдеш отведена на ешафода и главата ти може да бъде положена на дръвника. Аз ги научих на това. Да ми прости Господ, не си дадох сметка, че това ще бъде урокът, който ще научат. Мислех си, че ще ти осигуря безопасност, като те направя своя, но единственото, което направих, е да разруша магията ти. Аз им показах какво може да бъде сторено. Аз им показах, че един мъж може да прави с теб каквото поиска, със или без твоето съгласие.“
Аз дори не го чух. В онзи миг той ми каза истината, така, както никога не беше говорил преди, а аз не го слушах. Казах само: „Кой? Кажи ми имената. Кажи ми имената на кралеубийците, които убиха Дарнли. Свършено е с тях.“
В отговор той пъхна ръка в жакета си и извади самия клетвен документ, който бяха подписали, внимателно сгънат и пазен за този момент. Каза: „Това е за теб. Това може да е последното нещо, което ще успея да сторя за теб. Това е за теб. То доказва пълната ти невинност по отношение на убийството му и нашата вина. Това е прощалният ми подарък за теб.“
А после си тръгна от мен, без да се сбогува. Без нито дума повече.
Документът съдържаше споразумението, а върху него бяха имената на почти всички велики лордове в моя двор, коварните, бунтовни убийци: сред тях беше и името на моя полубрат Джеймс. Бяха се заклели да се съюзят, за да убият съпруга ми, Дарнли.
И — voila — името на Ботуел беше най-отгоре. Той беше по-виновен от всички тях. Ето това се бе опитвал да ми каже, в деня, когато ме остави. Че всички те могат да съберат сили да убият една свещена кралска особа, точно като мен, особа със свещена кралска кръв, като мен. Всеки безсъвестен мъж би могъл да го стори. Също и Ботуел.