Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Хартълпул е дълбоководно пристанище, а испанската флота трябва да измине само краткия път от Нидерландия. Могат да плават през нощта, и утре ще са тук. Може дори сега да са в открито море. Когато стъпи на суша, испанската армия трябва само да прекоси страната и да дойде при мен. Сега отброявам оставащото време от пленничеството си в дни.
Чувам потропване по външната врата на покоите си и тих глас отвън. Това е Шрусбъри: бих познала свенливия тон на гласа му навсякъде. Мери Сетън ми съобщава, че е дошъл да попита за здравето ми.
— Пуснете го да влезе — казвам, надигам се от стола си и оправям полите си. Хвърлям поглед в огледалото. Пламнала съм, а очите ми блестят. Той ще си помисли по-скоро, че съм трескава, а не развълнувана.
— Ваша светлост — казва той, влиза и се покланя.
Подавам му ръката си за целувка.
— Скъпи мой Шрусбъри.
Той се усмихва на начина, по който произнасям името му, и се вглежда внимателно в лицето ми:
— Научих, че не сте добре. Разтревожих се за вас. Но виждам, че сте по-красива от всякога.
— Имам лека треска — казвам. — Но не мисля, че е нещо сериозно.
Мери Сетън отива до прозореца, за да не пречи на разговора ни.
— Желаете ли да ви види лекар? Мога да изпратя да повикат лекар от Лондон. — Той се поколебава. — Не, не мога да обещавам това. Не съм сигурен, че можем да намерим някой, който да предприеме такова пътуване в тези смутни времена. Разрешавате ли да потърся някой надежден местен човек?
Поклащам глава:
— Сигурна съм, че утре ще бъда добре.
— Времената са трудни — казва той. — Не е изненадващо, че не се чувствате добре. Надявах се да ви отведа в Уингфийлд за дванайсетте коледни дни, там ще се чувствате по-удобно.
— Значи можем да отидем в Уингфийлд? — питам аз, чудейки се дали разполага с нови сведения. Възможно ли е да знае къде е сега моята армия? Възможно ли е наистина да се надява да ме отведе в къща, която не може де се отбранява?
— Надявам се — казва той, и по неуверения му тон разбирам, че те настъпват към нас, че той е наясно с поражението си, и Уингфийлд и Коледа са неговата мечта за мир заедно с мен, а не истински план.
— О, това ще бъде втората ни Коледа заедно! — възкликвам, и виждам как руменината бавно избива под кожата му.
— Тогава не знаех… — подхваща той, а после изведнъж млъква. — Ако ви отведат — казва той, а след това се поправя: — Когато ви отведат от мен…
— Близо ли са? — прошепвам. — Очаквате ли ги?
Той кимва:
— Не мога да кажа.
— Не се съпротивлявайте — казвам настойчиво. — Не бих понесла да пострадате заради мен. Ще бъдете силно превъзхождани по численост, знаете това, а мъжете от Ковънтри няма да вдигнат оръжие в защита на Елизабет. Моля ви, просто се предайте.
Той се усмихва, малко тъжно:
— Трябва да изпълня дълга си към кралицата. Знаете това.
— Аз също не мога да ви кажа някои неща — прошепвам. — Аз също имам тайни. Но наистина знам, че те са войска, силна войска. Искам да обещаете, че когато пристигнат, ще дойдете при мен, ще застанете на моя страна, и аз ще ви защитя.
— Аз съм този, който би трябвало да ви защитава — казва той. — Това е мой дълг, а също и мое… мое…
— Ваше какво? — Мисля си, че ще каже „желание“, и тогава ще бъдем на косъм от признание. Знам, че не бива да вдигам към него очите и лицето си; но го правя; и леко пристъпвам напред, така че заставаме близо един до друг като влюбени.
— Мой навик — простичко казва той. — Свикнал съм да се подчинявам на своята кралица. И съм длъжен. Това е моето задължение към кралица Елизабет. — И той се отдръпва от мен, със сведени очи. — Дойдох само да разбера дали имате нужда от лекар — казва той, с поглед, забит в ботушите. — Радвам се, че ви намирам в добро здраве. — Той се покланя и си тръгва.
Оставям го да си отиде. Непризнатата му любов към мен е гаранция за безопасността ми, той е мой, дори и да не го знае. Моето спасение е в армията, която се приближава все повече. Моето бъдеще марширува към мен, стъпка по стъпка, а младите мъже от Севера, яхнали бързите си красиви коне, идват да ме спасят от Елизабет. Най-добрата армия в Европа пристига с големите си кораби. Скоро ще си върна онова, което ми принадлежи.