Сянката на вятъра

— И къде беше, проклет сополанко?

— Простете, майко. Загубих се.

— Че ти си загубен още от деня, в който си се родил.

След години всеки път, щом пъхнел револвера си в устата на някой затворник и дръпнел спусъка, главен инспектор Франсиско Хавиер Фумеро щял да си спомня деня, в който видял как главата на майка му се пръснала като зряла диня край една закусвалня в Лас Планас и не почувствал нищо, освен онази погнуса, която предизвикват мъртвите неща. Цивилната гвардия, алармирана от собственика на заведението, който бил чул изстрела, намерила момчето да седи на един камък, държейки в скута си още неизстинала ловджийска пушка. Гледало безстрастно обезглавения и покрит с насекоми труп на Мария Крапонсия, наричана още „Ивон“. Когато видял гвардейците да се приближават, Хавиер само свил рамене; цялото му лице било опръскано с кръв, сякаш бил поразен от едра шарка. По звука от риданията гвардейците открили Рамон-с-едната-топка, сгушен до едно дърво на трийсет метра по-нататък, в шубраците. Треперел като дете и от обърканите му приказки нищо не се разбирало. След дълго обмисляне лейтенантът от Цивилната гвардия обявил случая за трагичен инцидент и го отбелязал като такъв в доклада си, макар и не в съвестта си. Когато попитали момчето могат ли да направят нещо за него, Франсиско Хавиер Фумеро попитал дали може да задържи тази стара пушка, защото искал да стане войник, щом порасне…