Смарагдовозелено

— Джордано? — повторих объркано.

— Да! Не си ли чела статиите му? — Тя запрелиства книгата. — Пазителите е трябвало да го приемат в ложата, за да престане да разтръбява из целия свят теориите си.

Поклатих засрамено глава. Още след първото сложно изречение бях загубила интерес към драсканиците му. (А като прибавим и факта, че писанията бяха от Джордано… направо ужас!)

— Събудете ме, ако случайно стане интересно — измърмори Ксемериус и затвори очи. — След хранене се нуждая от малка дрямка.

— Като историк Джордано никога не е приеман на сериозно, дори и от пазителите — включи се Гидиън в разговора. — Той е публикувал неясни глупости в езотерични списания, чиито читатели определят графа като извисил се и трансформирал се, каквото и да значи това.

— Мога съвсем точно да ти обясня! — Лесли тикна под носа му „Ана Каренина“, сякаш ставаше дума за веществено доказателство в съда. — Като историк Джордано се е натъкнал на инквизиционни протоколи и писма от XVI век. Според тези източници като младеж, по време на пътуванията си във времето, граф Сен Жермен е направил дете на живееща в манастир графска дъщеря, на име Елизабета ди Мадроне. И през това време — тя замлъкна за момент, — е, вероятно преди или след това, й е разказал всичко възможно за себе си. Може би защото е бил млад и глупав, или просто защото се е чувствал сигурен.

— А това „всичко възможно“ какво включва? — попитах.

— Много щедро е споделял всякаква информация, като се започне с произхода му, истинското му име и способността му да пътува във времето, та чак до твърдението, че са му известни безценни тайни. Тайни, благодарение на които е способен да създаде Философския камък.

Гидиън кимна, сякаш историята му е известна, но това не смути Лесли.

— За негово нещастие, хората в Италия през XVI век не са останали очаровани — продължи тя. — Решили са, че графът е опасен демон, а освен това бащата на Елизабета бил толкова бесен заради онова, което е сторил с дъщеря му, че основал Флорентинския алианс. Ди Мадроне, както и неговите наследници, посветили живота си на търсенето на графа и подобните нему… — Лесли замълча. — Та какво исках да кажа? Мили боже, главата ми е толкова претъпкана с информация, че имам такова усещане, сякаш всеки миг ще се пръсне.

— Какво общо има всичко това с Толстой, по дяволите? — попита Гидиън и загледа неразбиращо подправената от Лукас книга. — Не се сърди, но досега не ми разказа нищо наистина ново.