Вариант 13
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-837-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:
— Значи и тя е от Републиката.
— Така изглежда, да. Мислиш ли, че има отношение към станалото?
— Възможно е. — Карл се поколеба в опит да облече и останалото в думи, смътните прозрения, които беше получил, докато гледаше възстановката на убийството. — Има нещо друго. Децата са били очевидната принуда, причината Монтес да преклони глава.
Ертекин махна с отвращение с ръка.
— Това вече го каза.
— Да, но правилният въпрос е защо му е повярвала. Можел е да я убие, а после да изчака и да убие и другите от семейството й. Защо е повярвала, че той ще удържи на думата си?
— Мислиш, че една майка, поставена в подобна ситуация, има избор? Мислиш, че…
— Ертекин, цялото й поведение е било поредица от съзнателни решения. Помниш генетичния материал под ноктите, нали? Тук не става въпрос за цивилен, а за компетентен професионалист, който извършва поредица от изключително хладнокръвни и много трудни пресмятания. И една от тези сметки е била да се довери на човека, който я е застрелял в главата. Какво ти говори това?
Тя се намръщи и отговори неохотно:
— Че го е познавала.
Карл кимна.
— Да. И то добре. Достатъчно добре, за да е сигурна, че ще удържи на думата си. Въпросът е къде и как твоята домакиня от предградията, майка на две деца и агент по недвижими имоти на половин работен ден, се е сдобила с такива приятели?
Отиде и се изтегна в един от хамаците, докато тя размишляваше над въпроса му.
16.
Когато излязоха от виртуалната среда, завариха Нортън да ги чака.
Севги примигна, докато мозъкът й бързо превключваше на нормален режим, и го видя да я наблюдава през стъкления люк, вграден в похлупака на гнездото. Беше почти като да гледаш към някого под водата. Тя натисна освобождаващия бутон отстрани и се надигна на лакти, докато похлупакът се вдигаше.
— Някакъв напредък? — Чу собствения си глас все едно ушите й бяха заглъхнали.
Нортън кимна.
— Да. От бавната разновидност.
— Ще се приберем ли най-после у дома?
— Довечера може би. Никълсън е впрегнал и Рот в задачата и по всичко личи, че се готви сериозен дипломатически скандал. — Усмихна се криво. — Рот настоява за тежковъоръжен моторизиран ескорт до международното летище на Маями и придружаващи изтребители, докато не напуснем въздушното пространство на Републиката. Истината е, че просто иска да им натрие носа.
— Такава си е нашата Андреа. — Севги се измъкна от гнездото и се изправи неуверено, замаяна от престоя във виртуалната лаборатория и липсата на синаптик. И като напук я изпълни благодарност към Андреа Уокър Рот и мощните дипломатически мускули на КОЛИН. Всъщност не харесваше Рот, както не харесваше и останалите от политическия отдел, знаеше, че Рот не е по-добра от тях, че е предимно и най-вече брокер на власт и влияние, но…
„Но понякога, Сев, е добре батальоните да са на твоя страна.“
— Според мен истинският натиск идва от Ортис. — Нортън махна към другото гнездо, от което се измъкваше Марсалис. — Наближават номинациите за генерален секретар и така нататък. През следващите осем месеца ще гледа всячески да угажда на ООН. С малко късмет и попътен вятър от догодина може той да ти е шеф, Марсалис.
Чернокожият мъж се ухили.
— Не на мен. Аз съм на свободна практика, забрави ли?
— Така или иначе, най-вече от него зависи дали ще прекараме още една нощ тук, или не. В този щат има много подизпълнители по проекти на КОЛИН. Плюс доста чувствителни лидери на бизнес общността, които не биха искали да се мъти водата. На тази струна ще свири Ортис, докато Рот загрява телефоните до Вашингтон. — Нортън разпери ръце и се обърна към Севги. — Предполагам, че ще трябва да изчакаме, докато се мръкне. Ще си налягаме парцалите, и толкова.
Марсалис примижа и предпазливо раздвижи едното си рамо.
— Има ли ти нещо? — попита Севги.
Той я погледна за миг, сякаш преценяваше нивото на искрена загриженост в гласа й:
— Да. Резултат от четири месеца на долнокачествен бетамиелин хлорид.
— Уф! — изсумтя Нортън.
Марсалис раздвижи експериментално дясната си ръка, така както го правят алпинистите — длан върху основата на врата и лакът високо до главата. И пак се намръщи.