Вариант 13
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-837-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:
И кимна към надвисналата тъмна конструкция на нанокулата.
— От Марс.
15.
Размяната на кодове най-после завърши.
Севги се почувства изтръгната от настоящата реалност, отдалечена от нея като малко дете, което майка му нежно, но категорично отвежда от телевизионния екран. Виртуалните гнезда в местния клон на КОЛИН бяха доста раздрънкани, излязло от употреба армейско оборудване на трийсетина години с изцяло затворени звуконепроницаеми клетки, и сега в мъртвешката им застиналост се усещаше тих звънтеж, който резонираше сякаш дълбоко в корема й. Водена от навика, тя започна да се настройва на вълната на звънтежа. Внимателно пренасочване към новия фокус. „Виж това, виж това“. Цветовете над нея се завихриха в значение, което й убягваше сякаш на косъм. Звънтежът беше пулсът на сърцето й, трепетът на кръвта по вените и артериите, осъзнаване на клетъчно ниво. Вихърът от цветове постепенно замря и се отдръпна като разтопена филмова лента, от онези старите, целулоидните. Замести го стандартният пустинен формат.
Огледа се. Марсалис го нямаше.
— Добър ден, госпожо.
Интерфейсът на анжелинската полиция беше с външността на красив чернокож патрулен полицай на двайсет и малко, обозначителните му знаци намигаха под смущаващо нетоплещото аризонско слънце. Материята на лятната му униформа с къси ръкави изглеждаше съвсем като истинска, същото важеше и за съвършената му обветрена кожа. Мускулите изпъкваха като въжета по ръцете му и издуваха ризата на раменете. Севги кисело си помисли, че е като излязъл от началните кадри на порнофилм, преди дрехите да се разхвърчат. Предположи, че са подбрали този образ с идеята да внушат доверие и уважение към символите на анжелинските сили за опазване на реда, но самата тя с мъка сдържаше поруменялото си кикотене.
„Добре де, поне не е поредната шибана свръхкучка с идеални пропорции.“
Всъщност притокът на кръв май не се ограничаваше само до лицето й.
— Хъм аз чакам…
— Свой колега. — Интерфейсът кимна. — На път е, но отнема известно време. Мога ли да видя пълномощното ви?
Севги вдигна отворена длан и проследи с поглед развиващото се кълбо от синкав машинен код. При допира си със земята „преждата“ припукваше и изчезваше като вода в суха пръст. Въпреки синия цвят на Севги й се догади леко, сякаш гледаше как собствената й кръв изтича от срязана вена на китката. Или така поне си беше представяла, че ще изглежда, когато…
„Я престани!“
— Благодаря, госпожо. Можете да продължите. — Познатите й инфодомове се появиха пред нея. Интерфейсът отстъпи встрани, като знак за новия статут на Севги. — Колегата ви също.
Не беше забелязала. Марсалис се материализираше до нея. Докато го гледаше как се уплътнява, Севги загуби всякакъв интерес към патрулния полицай. Привличането се криеше в недостатъците — в бръчките по лицето, в бледия гладък белег като от изгаряне на дясната ръка, в едва забележимите прошарени кичури в косата му. В начина, по който устата му се кривна вдясно при вида на патрулния полицай. В начина, по който обемаше пространството, сякаш препречваше вход към някъде другаде. В начина…
Защо изобщо беше решил да дойде с нея във виртуалната лаборатория?
— Забави се — каза тя по-остро, отколкото беше възнамерявала.
Той сви рамене.
— Сърди се на гените. Тринайските имат висока резистентност срещу хипнотични техники. В „Орел“ познавах момчета, които не можеха да използват виртуален формат, без предварително да са седирани. Ще идем ли да видим какво имат за Тони?
Интерфейсът ги поведе през пясъка към най-близкия инфодом. Във въздуха отстрани висеше син холографски надпис. „Първично местопрестъпление“. Този дом си имаше врата, което не беше обичайна практика. Патрулният полицай издърпа черното желязно резе и бутна вратата от грубо одялани дъски. В пълен контраст, от другата й страна имаше антре в превзет градски стил.
— Казвам се Кранстън — уведоми ги интерфейсът и отстъпи, за да им направи път. — Ако имате нужда от помощта ми, моля да ме повикате. Жертвата е в трапезарията. Втората врата вляво. Можете да докосвате и премествате всичко, но ако искате промените да се запазят, ще трябва да се консултирате с мен.
Откриха Тони Монтес на пода в трапезарията недалеч от кървавото петно на стената. Беше се свила при падането и сега лежеше на една страна, с извърната глава, така че разкашканата изходна рана се виждаше съвсем ясно. Крайниците й се бяха оплели, сякаш нямаха кости, краката й бяха боси. Потрепващите бели очертания около трупа я изолираха символично от дома й, сякаш програмата всеки момент щеше да я извади от картинката. Докато се приближаваха, над тялото в спретнати холографски кутийки се появи допълнителна информация. Травми, час на смъртта. Вероятна причина за по-леките наранявания. Възраст, пол, раса. Генетични характеристики.