Прокълната целувка
- Автор: Шоуолтър Джина
- Серия: Повелители на нощта #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542715344
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прокълната целувка». Краткое содержание книги:
Той я вълнува, както никой досега и Аня би рискувала всичко, за да го притежава. Но когато боговете заповядват на Повелителя на нощта да прибере самата нея, неконтролируемото им привличане се превръща в мъчителна борба за спасение. Сега те трябва да победят могъщите сили, които властват над тях, преди желанието им един за друг да ги подтикне да направят немислима жертва в името на любовта...
– Колко жени са боготворили това великолепно тяло? – прошепна тя. Секунда по-късно ноктите ù одраскаха бедрото му.
– Не много – призна Лушън. Марая беше очарована от него, но също така беше ужасена.
Не я беше обвинявал за този ужас. Бяха се запознали едва век или два, след като беше обладан, когато едва беше добил контрол над демона и все още беше малко див. Но беше и красив мъж, способен да достави удоволствие на една жена.
Марая го беше погледнала веднъж и беше решила, че той е „единственият“. Той беше направил същото, защото тя беше нежна и грижовна, за каквото той винаги беше копнял. Бяха скочили в леглото веднага – като вдовица тя беше доволна да има воин, който да се грижи за желанията ù и да я пази.
Но въпреки че беше копняла за защитата му (по онова време вилнееха грабители, наемници и чума), тя се беше страхувала от силата в него. Беше уплашена, че той ще използва силата си срещу нея. Лушън винаги беше стоял нащрек, беше внимавал за всяко свое действие и дума. С Аня той усещаше свободата да се отпусне, защото тя сякаш се наслаждаваше на неговата мощ и на скритото насилие.
– Ще се престоря, че съм първата – каза тя. Погледна го право в очите. – Става ли?
– Ти си първа във всичко, което е от значение.
Тя се усмихна дяволито.
– Колко време е минало за теб, Лушън, откакто си бил с жена за последен път?
– Хиляди години – призна той без срам.
Очите ù се разшириха.
– Със сигурност се шегуваш.
Той поклати глава.
– Не, не се шегувам.
– Но... защо доброволно си се отказал? Ти не си прокълнат по този начин. Не ме разбирай грешно! Не се оплаквам. Мисля, че те харесвам дори повече, като знам, че си бил без жена, както и аз без мъж.
– И на мен това ми харесва.
– Но защо си отхвърлил потребностите на тялото си?
– Аз съм Смърт, Аня. По-добрият въпрос е защо да си позволя да правя любов с жена, когато вероятно ще бъда призован да прибера душата ù един ден?
– Тогава защо ме любиш? – попита тя нежно.
Той сплете пръсти в косата ù. Удивляваше го, че всеки кичур е като панделка от коприна.
– На теб не мога да устоя.
Тя се облегна на ръката му и целуна дланта му.
– И аз не мога да ти устоя, но се радвам, че е така.
– Аз също – каза той. Аня си струваше чакането. Никоя друга жена не ù беше равна по никакъв начин.
– Мисля, че и двамата сме чакали достатъчно. – Без да отделя погледа си от него, тя се издигна като луна в небето и отстъпи към леглото. Когато краката ù допряха матрака, тя се отпусна на него и се дръпна назад, сексапилното ù бельо блестеше на приглушената светлина.
Когато стигна центъра на леглото, тя спря и се подпря на лакти.
Краката ù започнаха да се разтварят... разтварят... разтварят.. разкривайки самата ù същност. Сърцето му спря, преди да забие в тежък неравен ритъм, докато се омайваше от красотата ù. Тя беше съвършена – слънце и сметана, и пъп, който той искаше да оближе. Коремът ù беше плосък, бедрата ù стегнати.
Лушън приближи леглото разтреперан. Не беше... Той спря рязко и се намръщи. Изруга. Смърт изкрещя.
– Какво има? – попита Аня и също се намръщи.
– Души. Не мога да понеса, че това продължава да се случва в такива моменти. – Беше му трудно да говори през ревовете на смърт в главата му.
– Лушън...
– Не мърдай! Моля те! – Той изчезна, позволявайки духа му да бъде притеглен в посоката, в която беше необходим. Две души в Китай се нуждаеха от транспорт. Телата им бяха унищожени от отрова.
Едната пътуваше към рая, другата към ада. Едната, разбира се, беше щастлива да тръгне с него. Другата се бореше и крещеше. Лушън не можеше да понесе това, че трябваше да остави Аня и едва не преби неотзивчивата душа до безплътна каша. Смърт беснееше през цялото време. Най-после работата беше свършена и двамата можеше да се върнат.
Лушън въздъхна доволно, щом видя Аня. Смърт се успокои.
Този път тя не се задоволяваше с пръсти, а го чакаше. През сутиена се виждаха втвърдените ù зърна. Краката ù все още бяха разтворени и Лушън виждаше влагата върху бикините.
Когато го забеляза, Аня се усмихна бавно.
– Не исках да свършвам без теб.
– Радвам се. – Той изпълзя на леглото.
Аня го спря с крак на корема му, преди той да легне върху нея.
– Мисля, че трябва да установим няколко основни правила.
– Никакви правила. – Той вдигна крака ù и целуна свода.
Аня се отпусна назад задъхана.
– Продължавай така и ще се радвам да гледам краката си.