Прокълната целувка

Усмивката на Лушън се разшири, докато събличаше бавно Аня, наслаждавайки се на извивките ù и на гладката ù кожа.

– Ще се омъжиш за мен, нали?

– О, да.

– Добре. Знам идеалното място за медения ни месец.

– Раят? Мястото, на което едва не умря? – Ръцете ù отчаяно се бореха с неговите дрехи.

– Не. Раят е точно тук. – Той плъзна два пръста вътре в нея.

Тя изстена и се изви към него.

– Тогава къде?

– Остават три артефакта, които трябва да бъдат намерени. Повечето воини ги търсят. Освен Рейес, който отиде да търси Аерон и Даника. – Той не спираше да движи пръс­тите си навън-навътре. – Имаш ли желание да се включиш в друго търсене на съкровища?

– Винаги. – Тя се прехвърли върху Лушън и го пое в себе си. И двамата изстенаха от шеметното удоволствие. – Но аз вече намерих единственото съкровище, от което някога ще се нуждая. И като говорим за съкровища, какво ще правим с клетката?

– Ще я задържим. Сега, след като ми напомни, се сещам, че има няколко неща, които бих искал да ти направя вътре в нея.

– Ммм, харесва ми. А може би по-късно можем да опи­таме да помогнем на баща ми да си върне паметта. Той и мама заслужават малко щастие след всичко, което са изтърпели.

– Благородна идея.

– Стига приказки! Вярвам, че имаше някакви планове за мен...

Лушън се усмихваше щастливо, докато водеше двама им към кулминацията.