Артас: Възходът на Крал-лич
- Автор: Голдън Кристи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Артас: Възходът на Крал-лич». Краткое содержание книги:
Но невинаги е било така. Много преди душата му да се слее с тази на оркския шаман Нер’зул, Крал-лич е бил Артас Менетил, принц на Лордерон и достоен паладин на Сребърната ръка.
Когато заразата на немъртвите заплашва всички, които обича, Артас е принуден да тръгне на обречен поход в търсене на рунически меч, който ще му осигури нужната сила, за да спаси родната си земя. Но целта на пътешествието му ще изиска тежка цена от новия си господар и това ще отприщи едно ужасяващо проклятие. Пътят на Артас ще го поведе към арктическата пустош до Замръзналия трон, където той накрая ще срещне най-тъмната съдба…
Те продължаваха напред покрай селцето Феабрийз и Източното Светилище72. Спряха пред самите порти на Силвърмуун. Гласът на Артас не прозвуча особено мощно, но Силванас знаеше, макар да стоеше пред портите, че той е проехтял във всяко кътче на града.
— Жители на Силвърмуун! Дадох ви достатъчно възможности да се предадете, но вие упорито ги отказвахте. Днес ще бъде краят на цялата ви раса и древното ви наследство. Самата смърт е дошла да превземе дома на елфите!
Тя — рейнджър-генерал Силванас Уиндранър — беше показана като пример на сънародниците си, за да видят какво ги очаква, ако не се предадат. Те не го направиха и тя се гордееше с тях, макар да беше във властта на тъмния си господар.
Градът падна — сияйният и красив град на магията, а великолепието му беше смачкано и превърнато в чакъл. Армията от немъртви — Немъртвите пълчища, както беше чула Артас да ги нарича с неестествена топлота в гласа — продължи напред. И както преди, Артас съживяваше падналите, за да му служат и ако Силванас все още имаше сърце, то щеше да се пръсне при вида на толкова много нейни приятели и близки, които се тътреха до нея в безмозъчно подчинение. Маршът продължи през града, разцепвайки го на две с противния виолетово-черен белег, а жителите му се изправяха на крака с рани, спукани черепи или висящи вътрешности и се провлачваха след него.
Силванас се надяваше реката между Силвърмуун и Куел’Данас да се окаже непроходима бариера и за миг надеждата й като че изглеждаше реална. Артас дръпна юздите, загледан в синята вода, проблясваща на слънцето, и се намръщи. Известно време той седеше върху неестествения си кон и мръщеше белите си вежди.
— Не можеш да запълниш реката с трупове, Артас — злорадстваше Силванас. — Дори целия град да изсипеш, няма да е достатъчно. Ти беше дотук и провалът ти е прелестен.
И тогава съществото, което някога беше човек, и то неопровержимо добър човек, се обърна и се усмихна злобно на досадните й предизвикателни забележки. В същия миг тя изпадна в пристъп на жестока болка и от нетленните й устни се изтръгна още един сърцераздирателен вик.
Той беше намерил решение. Хвърли Фростморн към брега и мечът почти възторжено се завъртя и се приземи, забождайки острието си в пясъка.
— Фростморн казва…
Силванас също го чу — гласът на Крал-лич, излизащ от нечестивото оръжие, а пред шокирания й поглед водата, галеща руническото острие, започна да се превръща в лед. Лед, по който машините и воините му можеха да преминат. Той отне живота й, отне любимите й Куел’Талас и Силвърмуун, а после, преди поредното си зверство, отне и краля й.
В Куел’Данас се съпротивляваха дълго и с всички сили. Когато Анастериан се появи пред Артас, огнената му магия нанесе сериозни щети върху ледения мост, но Артас бързо се окопити. Смръщи вежди над искрящите си очи, извади Фростморн и го засили право към елфския крал.
Силванас отчаяно се надяваше Анастериан да победи Артас, но знаеше, че няма да успее. На плещите му лежаха три хилядолетия и белият цвят на косата му, която стигаше почти до земята, се дължеше на възрастта му, а не на черна магия. Навремето е бил могъщ воин и все още беше могъщ магьосник, но с новия си призрачен поглед тя беше забелязала някаква слабост, която не беше виждала, докато беше жива. Той се изправи срещу Артас. С едната си ръка държеше древното си оръжие Фело’мелорн — „Огнен удар“73, а с другата — жезъл с мощен светещ кристал.
Артас замахна, но Анастериан вече не стоеше пред връхлитащия жребец. Някак си по-бързо, отколкото очите на Силванас успяха да видят, той беше приклекнал и с чист хоризонтален замах на Фело’мелорн отсече двата му предни крака. Конят изцвили и падна заедно с ездача си.
— Инвинсибъл! — извика Артас, втрещен при вида на коня си, който се търкаляше, опитвайки се да се изправи без предните си крака.
На Силванас това й прозвуча като странен боен вик, особено след като Анастериан си беше спечелил предимство. Но когато Артас се обърна към елфския крал, лицето му изразяваше чиста болка и гняв. Изглеждаше почти като човек, като мъж, който вижда как любимото му животно се измъчва от болка. Артас бързо скочи на крака, погледна към коня си и за един кратък миг Силванас си помисли, че може би, само може би…
Древното елфско оръжие не можеше да съперничи на руническия меч и тя го знаеше. При сблъсъка на оръжията то се пръсна на парчета, а Анастериан падна, душата му беше пленена от блестящия Фростморн така, както се беше случило с още много други.
72
Източно Светилище — East Sanctum (англ.) — Б.пр.
73
Огнен удар — Flamestrike (англ.) — Б.пр.