Ветровещ

— Точно това заслужава! — чу се приглушеният отговор. А след него и възбуденото: — Защо да взимаме парченца от Пясъчно море, когато можем да притежаваме цял Марсток?

Миг оглушителна тишина, в който кръвта се отцеди от лицето на Ванес.

След това задавен вик разцепи устните й. Тя скочи от стола право на прозореца. Преди някой да успее да я спре, бе отворила капаците.

— Свалете оръжието! — изкрещя тя, докато димът влизаше на талази. — Като ваша императрица ви заповядвам да свалите оръжието!

— За Пясъчно море! За Пясъчно море!

Ярка магическа мълния прелетя през стаята над Сафи. Последваха още три и тогава Зандър издърпа императрицата от прозореца. Присвила очи срещу ослепителната светлина, Сафи разбра, че стрели от арбалети летят срещу щита и отскачат назад.

Защитната магия действаше поне срещу атаката отвън. Но димът продължаваше да се вие в стаята. Лютив, задушлив и до болка познат. Твърде скорошен, твърде пресен в спомените й, той накара гърлото на Сафи да се стегне. Дим. Пламъци. Смърт.

— Усили стражите против истински огън — излая Кейдън на Зандър. После се обърна към Лев: — Трябва да задържим дима колкото може по-дълго вън от стаята.

Сетне двамата издърпаха вълнената покривка от леглото и с тренирана бързина започнаха да я веят като платно.

Бяла светлина изтрещя през стаята, а димът запари в слъзните канали на Сафи. Тя се завлече до стената, където беше се свила Ванес.

От съвършената й маска не бе останал и помен. През дима и ярката светлина Сафи откри една широко ококорена императрица. Пръстите й дърпаха с побелели кокалчета яката, ръцете й трепереха. Тя цялата трепереше.

— Те ме предадоха — изрече тя, а трепкащите й очи се впиха в Сафи. — Те ме предадоха — и продължи да го повтаря отново и отново. — Те ме предадоха.

Неочаквано ослепителната светлина секна. Стрелите спряха да се удрят в щита, а Кейдън и Лев бяха стигнали прозореца с веещото платно. Сафи дори не забеляза, защото Ванес задърпа яката си с такова отчаяние, че от носа й бе потекла кръв. Малка струйка от едната ноздра.

— Спри — Сафи се примъкна по-наблизо и хвана императрицата за китките. — Не можеш да я счупиш.

Ванес вдигна очи и ги присви яростно до цепки.

— Не виждаш ли, Сафи? Бейдидчаните ме предадоха. През цялото време те са били гнилата ядка в двора ми. Те са взривили кораба ми и те убиха моите… — гласът й секна и тя се изправи нестабилно на крака. — Освободете ме! — нахвърли се срещу ад— бардовете на карторски.

Кръвта вече шуртеше и от двете й ноздри.

— Щитовете ни ще издържат — отвърна Кейдън.

Но едва изрекъл студено и непреклонно словата си, Зандър се обърна от мястото си до вратата и рече:

— Не мога да подсиля щитовете, сър. Не и докато сме под обсада. Пламъците отдолу се надигат твърде бързо.

Лев се обърна към Ванес:

— Как можеш да ни измъкнеш оттук?

— Мога да спра пламъците. Правила съм го и преди.