Черните банкери
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #32
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- ISBN: 954-729-185-8
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черните банкери». Краткое содержание книги:
Жената повдигна вежди, учуди се искрено и в гласа й прозвуча вълнение:
— Какво се е случило? Защо е тази промяна?
— Страхувате ли се от промените?
— От известно време — да.
— Откога по-точно?
— От мига, когато се озовах тук.
— Алла Демяновна, бих ви посъветвал само едно: да разкажете чистосърдечно за всичко сторено от вас, съдът ще вземе под внимание това при определянето на присъдата, явно в този случай тя няма да е тежка.
— Но защо следователят Арбузов не пожела да продължи работата си по делото? Беше ми симпатичен…
— Наистина ли?
— Да.
— Тогава ще се наложи силно да ви огорча. Следователят Арбузов не може повече да разследва делото на банка „Ресурс“, той загина.
— Загина? Вие казахте — загина? — Жената изплашено погледна следователя. — Не! Не може да бъде!
— Въпреки това ви казвам истината.
— Как? Аз трябва да знам!
— При доста загадъчни обстоятелства. Води се следствие.
Бережкова сведе глава, настръхна.
— Какво има?
— Нищо.
— Алла Демяновна, просто трябва да поговоря с вас. Да се ориентирам в нещата…
— Не! Сега това няма смисъл. Отказвам да отговарям на въпросите ви — отвърна твърдо тя.
— Но по този начин вредите само на себе си.
Неочаквано Бережкова погледна Турецки в упор и изрече сурово:
— Чудесно знаете, че у нас всичко се купува и продава! От вас и от мен вече нищо не зависи. Каквото и да ви говоря, каквото и да откриете, то няма да донесе нищо хубаво на никого, само ще докара нови страдания. Затова е по-добре нищо да не знаете.
— Алла Демяновна, страхувате се от нещо, нали виждам. Но злото не е толкова всесилно, както се представя понякога! Повярвайте ми!
— Вие не познавате онези хищници, за които не съществува нищо друго, освен техните пари.
— Нека да забравим малко за тях. Трябва самата вие да се борите за живота си!
— Повтарям, че отказвам да отговарям на въпросите ви. Можете да продължавате да разследвате каквото си искате, но ме оставете на спокойствие… Аз дори не знам дали искам да живея. Вече имах всичко и всичко изгубих. Изхвърлиха ме от колелото на живота… и сега няма къде да се връщам. Каква ще бъда в Москва?
— Но защо говорите така? Имате роднини, приятели, познати. Не бива да правите трагедия заради това, че сте изгубили имуществото си. Човек се ражда гол, но нали пак живее! Вярваща ли сте?
— Сега това няма значение. Но решението ми е окончателно.
Бережкова сви прекрасно очертаните си вежди и между тях се появи тънка бръчица, сякаш се съсредоточи върху болката си, затаена дълбоко в душата й.
— Алла Демяновна, трябва да разберете, че не се интересувам от съдбата ви от голо любопитство. Трябва да разбера защо загинаха мъжът ви, банкерът Акчурин, и следователят Арбузов?
— То и така е ясно. Парите ги убиха! Да! Парите, с които се купуват килъри и жени, яхти и самолети, коли и чиновници! Край! Казах повече от необходимото! Умолявам ви, разрешете ми да се върна в килията си. Да ви призная честно, само там се чувствам в безопасност.
— Добре, Алла Демяновна, но мисля, че настроението ви е временно явление. Ще дойде новият ден и ще се върнем на нашия разговор. Извинете, ако съм ви обидил неволно с нещо. Или съм ви изплашил?
— Какво говорите! Нямам никакви претенции към вас.
Турецки извика охраната. Бережкова излезе от следствения кабинет, без да се сбогува и без да погледне следователя.
„Разбира се, тя се страхува. Съобщението за смъртта на Арбузов я хвърли в смут. Ами ако това е само игра? — разсъждаваше Турецки. — Странна позиция… По-добре да беше го усуквала, да се опитваше да се защити. Или по този начин опитва да си вдигне цената? Ах, тези жени, тези жени…“
6.
Турецки изучаваше документите на банка „Ресурс“ всяка свободна минута въпреки множеството други задачи. Отлагаше онова, което можеше да поизчака, и се зачиташе задълбочено в досадните счетоводни документи.
Това правеше и сутринта, когато очакваше Евгений Матвеевич Крохин, счетоводителя на фирма „Спектър“, оглавявана от депутата в Държавната дума Долгальов. Главният счетоводител закъсняваше, а неточността винаги възмущаваше следователя.