Немски сказания (Том втори) [bg]

390. Сказание за Гамбара и лангобардите

Когато жребият бил изтеглен и третата част от винилите трябвало да напуснат родината и да се отправят надалеч, начело на тях застанали двама братя, Ибор и Айо, млади и свежи мъже. Майка им се казвала Гамбара, хитра и умна жена, на чиито съвети те се доверявали при нужда. В търсенето на земя, където да се установят, те достигнали до местност, наречена Шоринген; там останали в продължение на няколко години. Наблизо живеели вандалите, груб и войнствен народ, които чули за пристигането им и проводили пратеници, които да съобщят, че винилите или трябва да плащат данък на вандалите, или да се готвят за битка. Ибор и Айо се посъветвали с майка си Гамбара и стигнали единодушно до мнението, че е по-добре да извоюват свободата си, отколкото да я опетнят, плащайки данък — и казали това на вандалите. Винилите били храбри и силни герои, но броят им бил малък. Вандалите се обърнали към Водан и се помолили да надвият винилите. Богът отвърнал: „Ще дам победата на онези, които видя най-напред при изгрев-слънце.“ На свой ред Гамбара се обърнала към Фрея, съпругата на Водан, и я помолила да отреди победата за винилите. Тогава Фрея я посъветвала да сторят следното: жените на винилите да отрежат косите си и да ги закрепят като бради на лицето, след което рано на сутринта да се покажат на Водан откъм източния прозорец, от който той поглежда най-напред. Те се наредили там и когато при изгрев-слънце Водан погледнал навън, се провикнал: „Що за дългобрадци са тези?“ Фрея добавила: „На когото си дал име, нему трябва да дадеш и победата.“ По този начин Водан отредил победата за винилите и от този ден те носят названието лангобарди.8