![Немски сказания (Том втори) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/4/nemski-skazaniya-tom-vtori-bg-download.jpg)
Немски сказания (Том втори) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-36-1
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том втори) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
380. Сказание за хуните
По времето на Йорнанд6 се разпространявало устно сказание, което той прочее отхвърля и според което хуните са дошли не от Скития, ами от друго място. По време на преселението си те за известно време попаднали в робство в Британия или на друг някакъв остров, но възвърнали свободата си, като платили откуп на цената на един-единствен кон. Поради това през средновековието се вярвало, че хуните и турците, които били смятани за един и същ народ, са чудовища, създадени съвместно от някакъв магьосник и една вълчица. Както изглежда, те самите разпространявали охотно тази суеверна представа, за да поддържат страха от тях. Тя се е съхранила и до ден-днешен сред австрийските християни, живеещи на турската граница.
381. Бойният меч
Един пастир пасял стадото си и забелязал, че едно от говедата куца с единия си крак. Като не могъл да си обясни причината за дълбоката рана, тръгнал по кървавите следи и открил най-сетне меча, на който пасящата крава била стъпила непредпазливо. Пастирът измъкнал меча и го занесъл на крал Атила. Атила се зарадвал и проумял, че е предопределен да бъде господар на света, щом в ръцете му е попаднал бойният меч, който скитите винаги са смятали за свещен.
382. Щъркелите
След като Атила дълго обсаждал град Аквилея, а римляните упорито устоявали, войската започнала да мърмори и войниците искали да се оттеглят. Станало така, че кралят, колебаейки се дали да вдигне лагера, или да остане още малко, се разхождал край градските стени и видял белите птици, сиреч щъркелите, да изнасят малките си от града и противно на обичая си да ги отнасят към полето. Като мъдър мъж Атила повикал хората си и им рекъл: „Вижте, тези птици, които предсказват бъдещето, напускат града, който скоро ще погине, и домовете, които предстои да бъдат разрушени!“ Войската се окуражила, построени били стенобитни уреди; Аквилея била превзета с атака и потънала в пламъци; и този град бил опустошен дотолкова, че от него почти не останала следа.
383. Рибата на масата
След като дълго време бил властвал славно и бляскаво, Теодерих, кралят на остготите, в края на живота си опетнил името си с една жестокост. Той екзекутирал наклеветените от завистници свои верни слуги Симах и мъдрия Боеций и отнел имуществото им. Когато няколко дена по-късно Теодерих обядвал, хората му поднесли главата на една голяма риба. Като хвърлил поглед към блюдото, на краля се сторило, че това е главата на обезглавения Симах, с прехапана долна устна и със заплашителен поглед в обърнатите очи. Ужасен и облян в ледена пот, кралят си легнал, оплаквайки злодеянието си, и не след дълго умрял. Това, дето осъдил Симах и Боеций без — противно на обичая си — предварително да е разследвал нещата, било първата и последна негова несправедлива постъпка.
384. Душата на Теодерих
По времето на Теодерих, краля на остготите, един мъж се връщал след пътуването си до Сицилия към Италия; корабът му, понесен от буря, достигнал до остров Липарис. Там живеел благочестив отшелник, и докато моряците поправяли разбития кораб, въпросният мъж решил да отиде при светеца и да поиска онзи да го спомене в молитвите си. Когато отшелникът забелязал човека и придружителите му, ги попитал: „Знаете ли, че крал Теодерих е починал?“ Те отговорили бързо: „Невъзможно, когато тръгвахме, той беше жив и здрав и нищо такова не сме чували за него.“ Божият слуга възразил: „Той все пак е умрял, понеже вчера около деветия час през деня го видях, без колан и обувки, със завързани ръце, воден от папа Йоан и от патриция Симах, да влиза в гърлото на съседния вулкан.“ Хората си записали точно деня и часа, в който чули това, а като се завърнали в Италия, научили, че Теодерих се споминал тъкмо в посочения от отшелника час. И тъй като бил оставил папа Йоан да умре от глад в тъмницата, а патриция Симах накарал да обезглавят, той справедливо бил отведен в огъня именно от ония, които несправедливо лишил от живот.
6
Правилно Йордан, римски историк от VI в., изписван обаче още в древните източници като Йорнанд.