Лудостта на владетелите [bg]

Въпреки че от края на осемнадесети век нататък лечението на душевноболните постепенно става по-хуманно и към тях се проявява повече състрадание, настаняването в специални здравни заведения и тяхното описано по-горе „манипулиране“ там си остават водещите методи. Подобно на затворите и местата за полагане на принудителен труд, лудниците стават заведения, в които обществото настанява своите отклонили се от нормалния начин на живот членове. Приютите за душевноболни се превръщат в центрове за контрол по социален и полов принцип, където лудите да бъдат отделени зад високи стени от външния свят. „Що се отнася до [Робърт] Бъртън през 1621 г. — пише Рой Портър — за него лудницата си остава една метафора, но през 1815 г. за Специалната комисия към Камарата на общините на английския парламент тя вече се превръща в основно средство за решаване на проблема с лудостта (защото през тази година комисията води публично разследване в лудниците в страната; пак през 1815 г. са открити първите английски обществени заведения за душевноболни хора).“

В самия край на деветнадесети век, когато се появява науката психиатрия, се правят и първите по-задълбочени наблюдения върху същността на душевните заболявания, но и до днес лудостта си остава на практика твърде неизследвана материя. През 90-те години на деветнадесети век Емил Крепелин за първи път анализира менталните заболявания, като прокарва разделителна черта между афектната, или маниакално депресивна психоза, при която състоянието на пациента се характеризира с непостоянни емоционални смущения, от които той или тя могат евентуално да се възстановят, и по-сериозната и нелечима форма на заболяването, което той нарича деменция прекокс14, а всъщност става дума за погрешно използване на термина „деменция“, който на медицински език означава прогресивно увреждане на мозъка, както и на определението „прекокс“15, защото заболяването не настъпва задължително в детско-юношеска възраст. Въпреки това Крепелин е прав, когато обръща внимание на сериозния характер на втората, описана от него форма на лудостта. Защото тя се характеризира с по-висока или по-ниска степен на самозаблуждение, халюцинации и обърканост на мислите. По-късно професор Ойген Блойлер от Цюрих ѝ дава ново наименование — шизофрения. При класификацията и диагностицирането на различните форми на ментални заболявания от времето на Крепелин до днес е направена огромна крачка напред и това ясно се вижда от дългия списък на здравни проблеми на личността, съдържащ се в последното издание на Американския диагностичен и статистически наръчник по медицина (1980).