Лудостта на владетелите [bg]

Ефектът от тези психични отклонения на владетелите върху историята на техните народи се установява по-трудно. Защото както великите личности — като Александър Македонски или Наполеон — могат да променят хода на историята, същото се отнася и за политическите кризи в различни страни и времена, предизвикани от личности с много по-малък авторитет. Така например Калигула или Нерон оказват не по-малко влияние върху съдбата на Римската империя. Характерът на крал Джон пък е само едно от условията, довели до проблемите, които се струпват върху неговата глава. Смутовете по време на царуването на Едуард II поставят своя отпечатък върху личността на краля. Ричард II пък би избегнал свалянето си от власт, затвора и смъртното наказание, ако притежаваше характер, различен от този, с който е останал в историята. Умствената недостатъчност, измъчвала Хенри VI, е важен елемент от гражданските борби, известни днес под името Войната на Червената и Бялата роза. По същия начин и лудостта на неговия дядо — Шарл VI Френски, може директно да бъде свързана с хаотичната разпокъсаност, предизвикала продължителни безредици в цялото кралство. Лудостта пък на Ерик XIV Шведски се оказва решаваща не само за собствената му съдба, но и за бъдещето на страната. Душевното заболяване на Хуана, кралица на Кастилия, и на дон Карлос Испански има трайни последици за Испанската империя, което може да се каже и за лудостта на други двама испански крале — Карлос II и Фелипе V. Лудостта на Джордж III води до тежка политическа криза в Англия. Посоката на развитие, която поема датската история в края на осемнадесети век, съвсем ясно е определена от продължителното душевно страдание на крал Кристиан VII Датски.