Пазителката [bg]

Торн го пое от него, а гномът сне шапка и почтително се поклони. Косата му беше мръсна и сплъстена, а съдейки по миризмата, която се носеше от него, надали някога се бе къпал.

— Знаете ли какво е това? — наклони ведрото кралят така, че да видим добре съдържанието му.

— Прилича на барут за морта — отвърна Делф.

— Виж ти — повдигна вежди Торн. — Хем як, хем умен. Но не си напълно прав. Още не е барут, но ще стане. — Той посочи към копаещите гноми. — Онези скали там съдържат два от трите елемента, нужни за целта. Третият е въглен, а той идва от дърветата, растящи по повърхността на Мочурището. Донесох необходимата формула със себе си, а екосите, след малко обучение от моя страна, станаха чудесни специалисти в стриването и смесването на съставките. Всъщност тях ги бива за много неща. — Той тикна ведрото обратно в ръцете на гнома и го отпрати с небрежен жест.

Съществото незабавно се подчини, но аз го наблюдавах внимателно и забелязах мимолетния ненавистен взор и злокобното стържене на ноктите по железните обръчи. Останалите му другари междувременно продължаваха да се трудят като мравки, разравяйки камъните и пръстта с удивителна бързина.

Поехме отново през проходите и скоро се озовахме пред тежка, обкована с гвоздеи врата. Торн я отключи и един по един се вмъкнахме през нея. Онова, което заварихме вътре, ме порази. Голямата стая бе пълна от пода до тавана с морти. Дълги, къси и дори междинни модели, каквито не бях виждала никога преди. Всичките изглеждаха нови, лъскави и напълно годни за употреба.

— Но за направата им са нужни пещи и Ковачи — отбелязах.

— Разполагаме и с едното, и с другото — увери ме Торн. — Както и с много други неща. Екосите се оказаха поразително податливи на моето обучение.

Той отиде до единия ъгъл и потупа масивно съоръжение на две дървени колела.

— Това тук се нарича топ. — Ръката му посочи към отсрещната стена, край която бяха наредени много дървени сандъци. — Имаме и барут и муниции в изобилие.

Делф зяпаше удивено наоколо си.

— И за какво са ви всички тези неща?

Но аз вече се досещах за отговора.

— Война — казах. — Той се готви за война. И то не срещу зверовете от Мочурището.

— Не — поклати глава Торн, ухилен широко. — Какъв би бил смисълът?

— Война срещу Горчилище — довърших ужасяващата си мисъл аз.