Свечеряване [bg]

3

По-късно същия ден Каролайн седеше заедно с Мат Хъникът, Мередит Сулес и Бони Маккълоу и всички слушаха Стефан по мобилния телефон на Бони.

— В късния следобед е добре — говореше Стефан. — След обяд обикновено си подремва малко, а и след няколко часа ще е по-прохладно. Казах на Елена, че ще дойдете да я посетите и тя е много развълнувана, че ще ви види. Но запомнете две неща. Първо, минали са само седем дни, откакто се върна и тя още не е… каквато беше. Мисля, че ще преодолее… симптомите… само след няколко дни, но междувременно не се изненадвайте от нищо. И второ, не казвайте нищо за това, което ще видите тук. На никого.

— Стефан Салваторе! — Бони беше възмутена и обидена. — След всичко, което преживяхме заедно, ти все още ли мислиш, че ще се раздрънкаме?

— Не че ще се раздрънкате — достигна до тях виновния глас на Стефан, но Бони го прекъсна:

— Бяхме заедно и се борихме срещу безмилостни вампири и градски призраци, върколаци и Древните, оцеляхме в тайни крипти, преследвани от серийни убийци… и срещу Деймън дори… и нима сме казали на някого за това?

— Извини ме — каза Стефан. — Просто имах предвид, че Елена няма да е в безопасност, ако някой от вас се изтърве дори пред един човек. Новината тутакси ще се появи на първа страница на всички вестници: МОМИЧЕ ВЪЗКРЪСВА. И тогава какво ще правим?

— Разбирам страховете ти — обади се Мередит и се наведе, за да може Стефан да я види. — Не се тревожи. Никой от нас няма да каже на никого. — Тъмните й очи се стрелнаха за миг към Каролайн, сетне се извърнаха.

— Трябва да ви попитам — Стефан бе пуснал в ход цялата си ренесансова галантност и кавалерски обноски, съобразявайки се с факта, че трима от четиримата, които го гледаха върху дисплея на телефона, бяха момичета — дали има някакъв начин да подновите клетвата си?

— О, мисля, че има — отвърна Мередит любезно и този път погледна Каролайн директно в очите. Каролайн се изчерви и бронзовите й страни и шията поаленяха. — Ще се погрижим за това и следобед ще дойдем.

— Иска ли още някой да каже нещо? — попита Бони, която държеше телефона.

Мат бе останал мълчалив по време на разговора. Сега кимна с глава и светлорусите му кичури се разпиляха по челото му. Сетне, сякаш повече не можеше да се сдържи, изтърси:

— Може ли да говорим с Елена? Само да й кажем „здрасти“? Искам да кажа… мина цяла седмица. — Загорялата му кожа, със златист оттенък като на слънчев залез, поруменя почти като на Каролайн.