Свечеряване [bg]

„Кълна се да не казвам на никого за свръхестествените събития, свързани със Стефан и Елена, освен с изричното позволение на Стефан или Елена. Освен това ще помогна да бъде наказан всеки, който наруши тази клетва по начин, който определят останалите участници в групата. Тази клетва се дава за вечни времена и я подпечатвам с кръвта си.“

Мат кимна.

— „За вечни времена“. Идеално е — рече. — Звучи, сякаш го е написал някой адвокат.

Това, което последва обаче, не беше типично за адвокатите. Всеки един от седналите около масата вземаше листа, прочиташе го на глас, а после тържествено го подписваше. След това всеки от участниците в клетвата прободе пръста си с безопасната игла, която Мередит носеше в чантата си и добави капка кръв до подписа си. Бони затвори очи, докато се пробождаше.

— Сега наистина сме обвързани завинаги — оповести тя мрачно като вряла и кипяла в подобни събития. — Аз не бих се осмелила да наруша тази клетва.

— Напоследък дадох толкова кръв, че ще ми стигне за цял живот — отбеляза Мат, стисна пръста си и го погледна тъжно.

Точно в този миг се случи. Листът с тържествената клетва на Мередит беше в средата на масата, за да могат всички да му се възхитят, когато от високия дъб в задния двор, граничещ с гората, един гарван се стрелна надолу. Кацна върху масата с дрезгав крясък и Бони изпищя. Гарванът наклони око към четиримата, които побързаха да отдръпнат столовете си, за да се отдалечат от зловещата птица. После птицата наклони глава на другата страна. Това беше най-големият гарван, който бяха виждали. Под слънчевите лъчи лъскавите му пера блестяха с всички цветове на дъгата.