Екскурзия в Тиндари [bg]

Започна да се изкачва по стълбището към горния етаж, когато му дойде на ум да си погледне часовника. Беше станало един и половина и при вида на този час условният му рефлекс се включи и го обзе ужасен глад. Асансьорът за нагоре мина покрай него. Реши героично да изтърпи глада и да продължи с въпросите, защото по това време беше по-вероятно да намери наемателите по домовете им. Пред шестнайсети апартамент стоеше дебел и плешив мъж с черна деформирана чанта в ръката, а с другата се опитваше да напъха ключа си в бравата. Видя комисарят да спира зад него.

— Мен ли търсите?

— Да, господин…

— Мистрета. А вие кой сте?

— Комисар Монталбано.

— И какво желаете?

— Да ви задам няколко въпроса за убития тази нощ младеж…

— Да, знам. Портиерката ми разказа всичко, когато излязох за работа. Работя в циментовата фабрика.

— А за семейство Грифо?

— Защо, какво са направили Грифо?

— Няма ги никакви.

Господин Мистрета отвори вратата и му направи път да мине.

— Заповядайте.

Монталбано пристъпи и се озова в апартамент, в който цареше абсолютен безпорядък. Върху шкафчето в преддверието се мъдреха два различни мръсни чорапа. Беше настанен в стая, която някога трябва да е била хол. Вестници, мръсни чинии, чаши със засъхнала по тях мръсотия, изпрано и мръсно бельо и пепелници, от които фасовете и пепелта изпадаха навън.

— Малко е разхвърляно — призна си господин Мистрета, — но съпругата ми от два месеца е в Калтанисета, защото майка й е болна.

Извади от черната чанта консерва с риба тон, лимон и парче хляб. Отвори консервата и я изсипа в първата чиния, която му попадна подръка. Отмествайки чифт гащи, намери вилица и нож. Разряза лимона и го изстиска върху рибата.

— Желаете ли да хапнете с мен? Вижте, комисарю, не искам да ви бавя, въпреки че имах намерение да ви задържа тук известно време, разказвайки ви щуротии, само и само да ми правите малко компания. Но след това размислих, че никак не е честно. Семейство Грифо съм ги срещал няколко пъти. Но дори не се поздравявахме. Убития младеж никога не съм виждал.

— Благодаря. Приятен ден — каза комисарят, ставайки. Дори и сред огромната мръсотия гледката, че някой яде, засилваше апетита му.