![Екскурзия в Тиндари [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/8/ekskurziya-v-tindari-bg-download.jpg)
Екскурзия в Тиндари [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-40-8
- Переводчик: Весела Лулова Цалова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Екскурзия в Тиндари [bg]». Краткое содержание книги:
Избухнаха в смях. И продължиха да се смеят през следващите два часа, довършвайки бутилката.
— Ало, Ливия? Салво съм, спеше ли?
— Разбира се, че спях. Какво е станало?
— Нищо. Исках…
— Как нищо? Знаеш ли колко е часът? Два!
— А, така ли? Извини ме. Не мислех, че е толкова късно… кога е станало… Ех, не, нищо, обаждах се за глупост, повярвай ми.
— Дори и да е за глупост, все пак ми я кажи.
— Мими Ауджело ми каза, че иска да се жени.
— Голяма новина, няма що! С мен я сподели още преди три месеца, но ме помоли да не ти казвам нищо.
Дълга пауза.
— Салво, там ли си още?
— Да, тук съм. Значи, ти и Ауджело си споделяте и ме държите в неведение за всичко?
— Хайде, Салво!
— Е, не, Ливия, позволи ми да бъда ядосан!
— А ти пък ми го позволи на мен!
— Защо?
— Защото наричаш глупост един брак. Гадняр! По-скоро трябва да вземеш пример от Мими. Лека нощ!
Събуди се към шест сутринта със залепнала уста, а главата леко го наболяваше. Опита се да заспи отново, след като изпи половин бутилка ледена вода, но без никакъв резултат.
Какво да прави? Телефонът обаче му разреши проблема, защото започна да звъни.
В този час?! Възможно е да е онзи тъпак Мими, който иска да каже, че му е преминало желанието да се жени. Удари се по челото. Ето как се беше получило недоразумението снощи! Ауджело беше казал „Реших да се женя“, а той беше разбрал „Реших да се застрелям“. Разбира се! Кога изобщо в Сицилия някой употребява израза „Ще се женя“? В Сицилия се казва „Ще се бракувам“. Жените, изричайки „Искам да се омъжа“, имат предвид „Искам да си взема съпруг“; а мъжете с думите „Искам да се бракувам“ имат предвид „Искам да стана съпруг“. Вдигна слушалката.
— Промени ли си намерението?
— Не, господин комисар, не съм променил намерението си, защото ще ми е трудно. За какво намерение става дума?
— Извини ме, Фацио, мислех, че е друг човек на телефона. Каква става?
— Простете ми, ако ви събуждам в този час, но…
— Но?
— Не можем да намерим Катарела. От вчера следобед е изчезнал, тръгнал е от полицейското управление, без да каже къде отива, и повече никой не го е виждал. Търсихме го дори в болниците в Монтелуза…
Фацио продължаваше да говори, но комисарят вече не го слушаше. Катарела! Напълно беше забравил за него!
— Извини ме, Фацио, извинете ме всички. Отиде, защото аз го изпратих, да върши работа, но съм забравил да ви кажа. Не се безпокойте за него.
Чу ясно как Фацио въздъхна облекчено.
Трябваха му двайсетина минути за душ, бръснене и обличане. Чувстваше се като пребит. Когато пристигна на улица „Кавур“ 44, портиерката метеше отсечката от улицата пред входната врата. Беше толкова мършава, че на практика нямаше разлика между нея и дръжката на метлата. На кого му приличаше? Ах, да. На Олив Ойл, приятелката на Попай моряка. Взе асансьора, качи се на третия етаж и отвори с шперца вратата на апартамента на Нене Санфилипо. Вътре лампите светеха. Катарела седеше пред компютъра по риза.
Веднага щом видя, че началникът му влиза, скочи като пружина, облече си сакото и оправи възела на вратовръзката си. Беше брадясал, със зачервени очи.
— На вашите заповеди, комисерийо!
— Още ли си тук?
— Приключвам, комисерийо. Нужни са ми още един-два часа.
— Намери ли нещо?
— Извинете ме, комисерийо, но как искате да говоря — с технически термини или с обикновени думи?
— Обикновени, обикновени, Катаре!
— Тогава ви казвам, че в този компютър няма нищичко!
— В какъв смисъл?
— В смисъл, сегичка ще ви кажа, комисерийо. Не е свързан с интернет. Тук вътре той държи нещо, което пише…
— Какво е то?
— По мое мнение някаква книга, роман, комисерийо.
— Друго?
— Другото са копия на всички писма, които е написал и които е получил. Които обаче са много.
— С работата му ли са свързани?
— Каква ти работа, комисерийо! Мръсни писма.
— Не те разбрах.
Катарела се изчерви.
— Писма, как да ги нарека, любовни, но…
— Окей, разбрах. А в тези дискети?
— Развратни неща, комисерийо. Мъже с жени, мъже с мъже, жени с жени, жени с животни…
Лицето на Катарела изглеждаше, сякаш всеки един момент от него ще лумнат пламъци.