Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
— Ужасно е.
Мунтадир изглеждаше наранен.
— Това е старинно ледено вино от Зариаспа. Безценно, една от най-редките реколти.
— Има вкус на гроздов сок, минал през разложена риба.
— Разложена риба… — повтори той безсилно и разтърка чело. — Е… какво обичаш да пиеш тогава, ако не вино?
Нахри се поколеба, но реши да отговори откровено, тъй като не виждаше как би могло да навреди:
— Каркаде. Това е чай от цветовете на хибискуса. — Буцата в гърлото й стана още по-голяма. — Напомня ми за дома.
— Кожикод?
Нахри сбърчи вежди.
— Какво?
— Не си ли от там?
— Не — отвърна тя. — Аз съм от Кайро.
— О. — Мунтадир изглеждаше объркан. — Те близо ли са?
Изобщо не. Нахри се опита да не потръпне. Очакваше се да й бъде съпруг, а дори не знаеше откъде е, не знаеше коя е земята, чието същество все още тече в кръвта й и биеше в сърцето й. Кайро, градът, който й липсваше толкова силно, че понякога дъхът й секваше.
Не искам това. Осъзнаването, внезапно и категорично, я разтърси. Нахри се бе научила по трудния начин да няма доверие на никого в Девабад. Как би могла да споделя едно легло с този себичен егоцентричен мъж, който не знаеше нищо за нея?
Сивите очи на Мунтадир, който я наблюдаваше, омекнаха.
— Изглеждаш така, сякаш ти се повдига.
Сега вече Нахри потръпна. Може би все пак не беше напълно сляп.
— Добре съм — излъга го.
— Не изглеждаш добре — възрази той и посегна към рамото й. — Трепериш.
Пръстите му докоснаха кожата й и Нахри настръхна, потискайки порива да се отдръпне.
Мунтадир отпусна ръка, сякаш се беше опарил.
— Ти се страхуваш от мен?
Звучеше потресен.
— Не. — Бузите на Нахри пламнаха от смущение, макар че тя се наежи.
— Просто… досега не съм го правила.
— Какво, да спиш с някой, когото мразиш? — Ироничната му усмивка се изпари, когато тя прехапа устни. — О. О. Предполагах, че ти и Дараявахуш…
— Не — побърза да каже Нахри. Не бе в състояние да чуе края на това изречение. — Нещата между нас не бяха такива. И не искам да говоря за него. Не и с теб.
Мунтадир сви устни.
— Много добре.
Между тях отново се възцари мълчание, нарушавано от изблиците смях, които долитаха през отворения прозорец.
— Радвам се, че всички са толкова щастливи, че обединяваме племената си.
Мунтадир я погледна.
— Затова ли се съгласи?
— Съгласих се — гласът й придоби саркастично звучене при тази дума, — защото знаех, че в противен случай ще бъда принудена да се омъжа за теб. Така че си помислих защо да не смъкна каквото мога от баща ти. И може би един ден да те убедя да го свалиш от престола.
Това едва ли беше най-разумният отговор, ала Нахри усещаше, че все по-малко я е грижа какво мисли новият й съпруг.
Кръвта се отцеди рязко от лицето на Мунтадир. Той преглътна, а после пресуши остатъка от виното, преди да се обърне и да прекоси стаята. Отвори вратата и каза нещо на гезирски на който и да стоеше отвън. Нахри се наруга наум за несдържания си език. Оставяйки чувствата й към Мунтадир настрани, Гасан беше твърдо решен да ги ожени и ако Нахри развалеше това, царят несъмнено щеше да открие някой ужасяващ начин да я накаже.
— Какво правиш? — попита го, когато той се върна, а в гласа й се надигна тревога.
— Поръчах ти чаша от твоя странен чай от цветя.
Нахри примига изненадано.
— Не е нужно да го правиш.
— Искам да го направя. — Мунтадир срещна погледа й. — Защото, ако трябва да съм откровен, ти ме ужасяваш, съпруго моя, и бих предпочел да си спечеля твоето благоразположение. — Той взе сватбената маска от леглото. — Можеш обаче да престанеш да трепериш. Няма да те нараня, Нахри. Не съм такъв. Тази вечер и с пръст няма да те докосна.
Нахри погледна към маската, която бе започнала да дими, и се прокашля.
— Но хората ще очакват…
Маската се превърна в пепел в ръцете му и тя подскочи.
— Протегни ръка — каза Мунтадир и изсипа шепа пепел върху дланта й, когато тя се подчини. След това прокара изцапаните си с пепел пръсти през косата си и под яката на туниката си, избърсвайки ги в бялата си дишдаша. — Ето — заяви безстрастно. — Бракът беше изконсумиран. — Той махна с глава към леглото. — Казвали са ми, че ужасно се въртя насън. Ще изглежда така, сякаш цяла нощ сме се трудили над мира между племената ни.
При тези думи лицето на Нахри пламна и Мунтадир се усмихна широко.
— Ако щеш ми вярвай, хубаво е да науча, че поне нещо е в състояние да те смути. Маниже никога не даваше израз на каквито и да било чувства и това беше направо ужасяващо. — Гласът му омекна. — Рано или късно, ще трябва да го направим. Има хора, които ще ни гледат, ще очакват наследник. Ала няма да бързаме. Не е нужно да бъде отвратително изпитание. — Очите му проблеснаха развеселено. — Въпреки цялото кършене на пръсти, което заобикаля всичко това, спалнята може да бъде наистина приятно място.