Шест гроба преди Мюнхен [bg]

Всеки работен ден подреждаше скучни документи, после се прибираше в окаяното си жилище и сваряваше поредния пакет замразени продукти до горещо безвкусен бъркоч, изпиваше половин бутилка уиски и потъваше в замаян унес върху омачканите завивки, понякога дори без да си свали дрехите. Но кошмарите продължаваха въпреки алкохола. Не че бяха по-страшни от самото минало…

В Мюнхенската съдебна палата мъчителите му отнеха и достойнството. Направиха онова, с което преди толкова години го заплашиха момчетата на улицата. С тази разлика обаче, че зрелите мъже бяха много по-безмилостни.

Слагаха слабителни в храната му, която бездруго беше рядка кашица. И Рогън не можеше да контролира червата си, затворническият бълвоч просто се изцеждаше през тях.

Когато го измъкваха от килията за поредния разпит пред дългата маса, усещаше как панталонът лепне по задника му. И надушваше миризмата, разбира се. Но още по-лоша беше подигравката в усмивките на седмината.

Майкъл изпитваше срама на малко момче.

Десет години по-късно той продължаваше да преживява отново униженията. Стана толкова свенлив, че не излизаше да се среща с никого, не приемаше и покани на колегите си да се отбият някъде след работа. Запозна се с едно момиче в управлението, но с огромно усилие на волята си се застави да отвърне някак си на очевидния й интерес към него. Тя дойде в апартамента му да хапнат и да пийнат вечерта и без увъртане показа желанието си да остане през нощта. Майкъл легна с нея, но се оказа, че е импотентен.

Няколко седмици по-късно го извика началникът му. Той също беше ветеран от Втората световна, но си беше втълпил, че щом ръководи трийсетина чиновници, несъмнено ги превъзхожда по интелект. Все пак се постара да говори по-благо с Рогън.

— Ако тази работа те затруднява, може би трябва да поемеш нещо по-простичко, да речем, асансьора. Сещаш се защо ти го казвам, нали?

Говореше с искрено доброжелателство, което правеше думите му още по-непоносими за Майкъл. Като ветеран с инвалидност имаше правото да оспори понижението си. Но в стаята беше и началникът на кадровия отдел, който го посъветва да си кротува.

— Лесно ще докажем, че не си способен да вършиш сегашната си работа. Имаме и резултатите от тестовете ти при постъпване на държавна служба. Едва покриваш изискванията. Според мен е по-благоразумно да приемеш уволнението по медицински причини. Защо не се запишеш във вечерно училище, за да ти бъде по-лесно занапред?

Майкъл, смаян до дъното на душата си, избухна в гръмогласен смях.

Първо предположи, че нещо липсва от досието му, после му се мярна догадката, че в очите на тези хора е измамник, който е представил фалшива диплома при назначаването си. Усмивките им потвърдиха, че е познал.