Шест гроба преди Мюнхен [bg]

Вече толкова години тъй и не можа да си прости за гибелното нехайство с радиостанцията в деня на съюзническия десант в Нормандия — грешка, която причини смъртта на цялата му група от съпротивата. Майкъл обаче умееше да се учи от грешките си. Сега обмисляше предпазливо и старателно всяка своя постъпка. И затова увеличи многократно таксата, която плащаше на детективската агенция, и поръча Алберт Молтке да бъде следен неотлъчно цяла година. Когато този срок беше към края си, Рогън вече разполагаше с още три снимки и три досиета на извергите, които убиха жена му и се гавреха с него в Мюнхен.

Единият беше Карл Пфан и се занимаваше с търговия в Хамбург.

Другите двама — братята Ерик и Ханс Фрайзлинг, притежаваха автосервиз и бензиностанция в Западен Берлин.

Майкъл реши, че е време да действа.

Подготви се усърдно. Поиска от компютърната фирма да го изпратят като свой търговски представител в Европа и получи препоръчителни писма до фирми с подобна дейност в Германия и Австрия. Не се страхуваше, че някой ще го познае. Ужасната рана и дългите терзания го промениха почти неузнаваемо. А и нали го смятаха за мъртвец? Какво би накарало мъчителите му да се усъмнят, че са убили капитан Майкъл Рогън?

Когато прецени, че е готов, той се качи в самолета за Виена, където щеше да бъде представителството. Настани се в хотел „Сахер“ и се наслади на вкусните гозби в ресторанта. За десерт му поднесоха прословутата торта с името на хотела. После се отби в бара да пийне чашка хубав коняк. Накрая се разходи в падащия сумрак, заслушан в звуците на цигулки и пиано, които звучаха в не едно кафене. Чак когато се успокои от дългото бродене по улиците, Майкъл се прибра в хотелската стая и заспа.