Пощальонът винаги звъни два пъти [bg]

Оставих го да вземе нови четири-пет топки. Така добре се преструвах, че ако някой ни гледаше отстрани, щеше да си помисли, че съм получил най-малко сърдечен удар, плюс още няколко други болежки.

— Гледай сега, достатъчно мозък имам, за да разбера, че не съм във форма, обаче дай да ги направим двайсет и пет, та да се изравним, и после вече ще седнем да пийнем — примолих се аз.

— Това ми е множко.

— Какво толкова, нали играеш с моите пари!

— Добре. Нека да са двайсет и пет.

И тогава го почнах. Такива удари правех, че и Хопи1 да ми завиди. Вкарвах топките в джобовете с тройни рикошети в стените на масата, а един път биячът ми прескочи топка и влезе. Оня пък играеше като слепец — грешеше, вкарваше си бияча, запрати една топка в погрешен джоб и нито веднъж не направи рикошет.

Но в крайна сметка, когато излязох оттам, бях олекнал с двеста и петдесет долара и с един часовник за три кинта, който си бях купил, за да следя времето, докато се озъртам за Кора. Да, силен бях, но не достатъчно.

— Ей, Франк! — Беше Гърка, тичаше към мен през улицата. — Къде си бе, разбойник? Дай да ти стисна ръката! Как можа да избягаш точно когато най-много имах нужда от теб!

Ръкувахме се. Главата му още беше бинтована и гледаше странно, обаче носеше съвсем нов костюм. По жилетката му пълзеше златната верижка на джобния му часовник. Имаше черна шапка, килната настрани, морава вратовръзка, кафяви обувки и размахваше грамадна пура.

— О, Ник! Как си, мой човек?

— А, добре съм. По-добре няма накъде. Ами ти защо избяга от мен? Много ти се ядосах!

— Нали ме знаеш. Не ме свърта на едно място.

— Ама че момент избра да изчезнеш! Иначе какво правиш? Хайде, признай си, все нещо си захванал! Я ела с мен да взема пържолите и ще си говорим.

— Сам ли си?

— Що за тъпи въпроси! Разбира се, че съм сам! Кой да стои в ресторанта? Ти избяга и ние с Кора не можем да излизаме заедно. Ако единият тръгне нанякъде, другият е в заведението.

Един час ги купувахме тия пържоли, защото Гърка беше твърде зает да ми разправя за счупения си череп и за това как лекарите не били виждали такова чудо, и какъв кошмар изживял, понеже нямало кой да му помага, и как назначил двама души един след друг, но единия уволнил още същия ден, а другият сам духнал на третия, и не само духнал, ами обрал касата. Накрая каза, че дава мило и драго да се върна.

— Слушай, Франк, утре с Кора отиваме в Санта Барбара. Все пак и ние трябва да поизлезем малко! Ще има фиеста. Ела с нас, а? Как ти се струва? Ще седнем, ще поговорим. Искам пак да работиш при мен, Франк. Какво ще кажеш да отидем заедно на фиестата?