Виртуални вандали [bg]

— Тези хора ги интересува само кой има повече пари или повече власт. Затова харесват дипломатите — обикновено те имат и пари, и влияние. Направят някоя глупост и Щатският департамент я забулва в мълчание.

— Смяташ, че някои от вандалите може да са деца на дипломати? — попита Мат.

— Възможно е — отвърна Лийф. — Нямаш представа колко безотговорни може да направи хората един дипломатически имунитет. — Той погледна Мат. — Но това няма да ти помага да се сближиш с тях. Децата на богаташите винаги са готови да те използват.

Мат внезапно се сети за Санди Бракстън и помощта, която трябваше да му окаже.

— Или привличаш вниманието им, което си е чисто използване, но по различен начин — за развлечение.

— Ей, ти също си такъв — каза Мат. — Имаш доста лошо мнение за хората от твоя ранг.

— Аз също съм се натъквал на сноби и използвачи — кача Лийф рязко. — Познавам ги много добре. А щом си падаш по поговорките, ще кажа още една: „Познанството е майка на презрението“. — Лийф помисли малко, след което каза: — Компютър! Идентификация на гласови команди.

— Гласът е идентифициран като Лийф Андерсън. — Отговорът на компютъра беше доста тих, като едва се долавяше в стаята.

— Трансфер на файл. Въведи прокси изображение на адрес Maxim.com. Създай иконка. — Лийф се обърна към Мат. — Почакай малко, приятел.

Когато Мат протегна виртуалната си ръка, малка шахматна фигурка се появи на дланта му. Беше пешка, около един инч, направена от спираловиден, червен пламък.

— Това е програма, с която ще можеш да се върнеш обратно през Мрежата — каза Лийф. — Пусни си я на компютъра и ще разполагаш с координатите и паролата на една специална уебстраница — виртуална стая за разговори.

— Страхотно — промълви Мат.

— Казах, че е специална — допълни Лийф. — Това е стая за младите, богатите и безгрижните. Никой не се появява там с истинската си самоличност. Всички използват прокси изображения — колкото по-ексцентрични, толкова по-добре. — И след кратка пауза добави: — Ето ти и останалата част от програмата. Направих си ново прокси, нещо, с което да привлека вниманието на тези, които се мотаят там.

Мат гледаше своя приятел.

— Ходиш в тази стая?

Лийф се засмя, но в гласа му нямаше и капчица хумор.

— И още как. Дори ми е приятно да се мотая сред богаташките глезльовци. Даже и да означава, че трябва да се правя на интересен и да ги забавлявам.

След като се върна обратно у дома по Мрежата, Мат си довърши домашните и се навечеря. Едва тогава той се върза към компютъра и се пресегна към червената пешка. Когато прокси програмата се активира, Мат извика виртуалното огледало, за да се огледа.