Виртуални вандали [bg]

— Бях в главния операционен център, който вие сте формирали. Ще доставим допълнително техника и още медицински персонал.

Бърджис изглеждаше облекчен.

— Всяка помощ ни е изключително необходима.

— Приключихте ли с хората ми?

— Да, сър — отвърна сержантът. — Поне добихме някаква по-ясна представа за това, което се е случило. — След това вдигна рамене. — Дали обаче ще заловим виновниците…

Уинтърс кимна.

— Това ще е проблем за всички ни.

Той извика Мат настрани.

— Офисът горе е на мое разположение. — По лицето му премина кисела гримаса. — Не че ще мога да помогна с нещо тук.

— Все още не разбирам как се случи, капитане — промълви Мат. — При симулаторите от този вид не би ли трябвало да има системи за сигурност, които да изключат цялото захранване, преди да пострадат хора?

— Би трябвало да са инсталирали подобни системи — съгласи се Уинтърс. — Но, изглежда, някой низвергнат гений е успял да пробие програмата, която съдържа тези кодове. Единственото ясно дотук е, че не е дело на терористи или престъпници.

Мат спря на място, вперил поглед в Уинтърс.

— Смятате, че случилото се днес, не е престъпление?

— О, съвсем не — отвърна Уинтърс, продължавайки да се изкачва. — Това наистина е ужасно престъпление. Просто не е дело на истински престъпници. А на група хлапета.

— Хлапета? — попита Мат, като не спираше да гледа Уинтърс.

— Тийнейджъри — продължи капитанът. — Четирима. Правят поразии из всички виар симулатори в околността на Вашингтон. Завземат контрола върху системата от разстояние, като разрушават всички конфигурации, които им попаднат, на бизнес или развлекателни организации, изваждат компютрите от строя и нараняват всекиго, който се мотае по това време наоколо. Жертвите обикновено изпадат в шок, както стана и с Лийф Андерсън. — Уинтърс направи пауза. — Между другото говорих със Спешни случаи в Ню Йорк. Оттам казаха, че състоянието му е стабилно. Най-вече благодарение на бързата ти намеса.

Мат се отпусна, сякаш огромен товар беше паднал от плещите му.

— Радвам се да го чуя — каза той. — Но как успява тази банда да се вмъкне и след това да изчезне?

Капитанът сви рамене.

— Нямаме представа. В момента, в който приключат с атаката, всичко е тотално повредено. Смятаме, че днешният удар има за цел да установи дали могат да нанесат поражения и на голям симулатор. — Той прекъсна точно по средата.

— Ако е така, значи е бил успешен.

— По-голямата част от паметта на „Кемдън Ярдс“ е изтрита.

— Дори и при това положение, нали има специални екипи Холонет, които осъществяват излъчването на играта по Мрежата — каза Мат. — Те би трябвало да имат записи на тези хора.

— Е, наистина разполагат с техни записи — измърмори Уинтърс, докато отваряше вратата на офиса.

Изображенията на четиримата изплуваха на монитора.