Обсебена от теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-201-0
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обсебена от теб». Краткое содержание книги:
Клетвите, които си разменихме, трябваше да ни обвържат по-силно от плът и кръв. Вместо това отвориха стари рани, извадиха на показ болката и несигурността и примамиха от сенките озлобени врагове. Усещах как той се изплъзва от мен. Най-големите ми страхове се превръщаха в реалност. Любовта ми бе поставена на изпитание, което не бях сигурна, че съм достатъчно силна да понеса.
В най-светлия момент от живота ни тъмнината от миналото настъпваше и заплашваше всичко, за което се борехме така усилено.
Бяхме изправени пред ужасен избор: познатата сигурност на живота, който имахме преди да се открием, или битката за едно бъдеще, което бе започнало
да изглежда невъзможно и безнадеждно като сън…
– Имат копия от личните карти. Защо питаш?
– Момичето на рецепцията в нашия офис ми е приятелка и цяла седмица отсъства по болест. Безпокоя се за нея.
– Ако възнамеряваш да отидеш до дома ѝ, за да провериш как е, би трябвало да получиш адреса от нея самата.
– Щях да го направя, ако отговаряше на обажданията ми.
Прокарах пръст по ръба на чашата си за кафе и вперих поглед в колажа от снимки с мен и Гидиън, който красеше бюрото ми.
– В момента не си ли говорите?
– Не, но не сме се карали, няма нищо такова. Никак не е в стила ѝ да откаже да говори с мен, особено след като винаги се обажда, за да каже, че е болна. Тя е много общително момиче, нали разбираш?
– Не – отвърна той провлечено. – Нямам представа.
Ако някой друг ми беше отговорил по този начин, щях да реша, че проявява сарказъм. Но не и Гидиън. Мисля, че никога не бе водил смислен разговор с жена. Много често, когато разговаряше с мен, установявах, че изобщо няма представа за какво става въпрос, като че ли имаше проблеми с комуникацията, особено що се отнася до представителите на противоположния пол.
– Тогава ще трябва просто да ми повярваш, шампионе. Само... Искам да се уверя, че е добре.
– В момента адвокатът ми е тук до мен, но не е необходимо да го питам дали е законно да ти дам информацията, която искаш, и то по начина, по който предложи. Обади се на Раул. Той ще я открие.
– Наистина? – попитах аз и си представих тъмнокосия тъмноок специалист по сигурността. – Той няма ли да има нещо против?
– Ангелчето ми, плаща му се да няма нищо против.
– О! – въздъхнах аз и започнах да играя с химикалката си.
Знаех, че не трябва да се чувствам неудобно да се възползвам от възможностите на Гидиън, но това създаваше в мен чувството, че в отношенията ни липсва равновесие и везните се накланят в негова полза. Макар да бях убедена, че той никога не би се възползвал от това преимущество, разбирах, че никога не би ме приел като равна, а това бе изключително важно за мен.
Вече сам се бе погрижил за някои проблеми, в чието решаване би трябвало да участвам и аз. Като например ужасната касета на Сам Имара, на която бе записано как правим секс с Брет. И Нейтън.
Въпреки това го попитах:
– Как мога да се свържа с него?
– Ще ти изпратя номера му като есемес.
– Добре. Благодаря.
– Искам, когато отидеш да я видиш, да бъдеш придружена от мен, Ангъс или Раул.
– И това изобщо няма да е неудобно.
Хвърлих поглед към кабинета на Марк, за да се уверя, че шефът ми не се нуждае от мен. Опитвах се да не водя лични разговори в работно време, но Мегуми отсъстваше вече четвърти ден и не отговаряше нито на обажданията, нито на есемесите ми.
– Не ми излизай с онези изтъркани приказки за женското приятелство, Ева. Трябва да направиш крачка назад.
Разбрах какво искаше да ми каже. Пътуването ми до Сан Диего го тревожеше, но се опитваше да преглътне решението ми. В замяна на това аз трябваше да отстъпя за друго нещо.
– Добре, добре. Ако не се появи в офиса до понеделник, ще помислим как да постъпим.
– Добре. Има ли нещо друго?
– Не. Това е.
Погледът ми отново се спря на една негова снимка и усетих лека болка в сърцето, винаги ставаше така, когато го гледах.
– Благодаря ти. Желая ти прекрасен ден. Знаеш, че те обичам до полуда. И не, не очаквам да ми отговориш по същия начин, щом като адвокатът ти се мотае някъде наоколо.
– Ева. – В гласа му имаше такава болка, че тя ме накара да се развълнувам повече от всякакви думи. – Ела да ме видиш, когато свършиш работа.
– Разбира се. Не забравяй да се обадиш на Кари, за да му кажеш, че ще пътуваме с твоя самолет.
– Няма никакъв проблем.
Затворих телефона и се облегнах на стола.
– Добро утро, Ева.
Обърнах се и пред мен стоеше Кристин Фийлд, изпълнителният директор на фирмата.
– Добро утро.
– Исках още веднъж да те поздравя по случай годежа ти – каза тя, погледът ѝ се плъзна зад рамото ми и се спря на снимките зад мен. – Съжалявам, че до този момент не бях разбрала, че двамата е Гидиън Крос имате връзка.
– Няма нищо. Опитвам се да не говоря за личния си живот на работа.
Казах го съвсем небрежно, защото не исках да създавам лошо впечатление у един от съдружниците във фирмата. Въпреки това мисля, че схвана намека ми. Гидиън беше центърът на живота ми и исках част от него да принадлежи единствено на мен.
Тя се засмя.
– Това е чудесно! Но то просто показва, че не обръщам достатъчно внимание на ставащото около мен.
– Съмнявам се, че пропускате нещо важно.