Обсебена от теб

Посочих с жест един от двата стола пред бюрото ми, седнах и го наблюдавах как се намества в него. Тъмносиният му костюм беше семпъл, но изработен по поръчка, къдравата му черна коса бе подстригана в идеална линия. Острите му интелигентни очи проблясваха, а в усмивката му се четеше по-скоро предупреждение, отколкото поздрав. Освен че работеше за мен, двамата бяхме приятели и аз високо ценях прямотата и искреността му.

– Получихме интересно предложение за имота на Трийсет и шеста – каза той.

– О!

Изпитвах смесени чувства по въпроса и това ме накара да забавя отговора си. Хотелът, който Ева толкова много мразеше, щеше да продължава да е проблем, докато бе моя собственост.

– Това е много добре.

– Това е доста любопитно – натърти той и подпря глезена на единия си крак на коляното на другия, – като се има предвид колко бавно се възстановява пазарът. Трябваше доста да се поровя, за да открия, че предложението идва от фирма, свързана с "Ланкорп".

– Интересно.

– Твърде нахално от тяхна страна.

Ландън знае, че следващата оферта е много по-ниска от тяхната – с около десет милиона по-точно. Предлагам да изтеглим имота от пазара и да пробваме отново след година-две.

– Не. – Облегнах се назад и махнах с ръка, за да покажа, че отхвърлям предложението му. – Нека го вземе. Араш премигна.

– Будалкаш ли ме? Защо толкова бързаш да се отървеш от този хотел?

"Защото не мога да продължа да го притежавам, без да наранявам съпругата си."

– Имам си причини.

– Точно така ми отговори и преди няколко години, когато те посъветвах да го продадеш, а ти предпочете да налееш милиони в реновирането му. А сега, когато най-после започваш да печелиш от него, искаш да го изтъргуваш, при положение че пазарът все още не се е стабилизирал, и то на човека, който иска да те унищожи.

– Няма неподходящ момент за продажба на недвижим имот в Манхатън.

"И определено няма неподходящ момент да се отърва от нещо, което Ева нарича моята секс квартира."

– Ще дойдат и по-добри времена, знаеш го. И Ландън също го знае. Ако сега му го продадеш, само ще го окуражиш.

– Чудесно. Може би така ще започне да действа по-мащабно.

Райън Ландън отдавна ми имаше зъб и аз не го обвинявах за това. Баща ми беше унищожил цялото състояние на семейството му и сега той искаше някой от фамилия Крос да плати за това. Той не беше нито първият, нито последният бизнесмен, който ме преследваше заради баща ми, но беше най-упоритият. Освен това бе достатъчно млад и разполагаше с твърде много време, за да се посвети на това начинание.

Погледнах снимката на Ева върху бюрото си. Всички други съображения идваха след нея.

– Е – каза Араш и вдигна ръце, като че ли се предаваше, – бизнесът си е твой. Единственото, което трябва да знам, е дали правилата са се променили.

– Нищо не се е променило.

– Ако щеш вярвай, Крос, но си извън играта в много по-голяма степен, отколкото си представях. Докато Ландън прави планове как да те унищожи, ти се препичаш на някакъв плаж.