Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Драконовият магьосник отново претърси пещерата с изострените си сетива, прониквайки колкото може по-дълбоко. Навсякъде, където търсеше, Крас се натъкваше само на празнота, която твърде силно му напомняше за огромна гробница. Търсенето му не откриваше никаква аура на живот и той започна да се отчайва, че внезапният му подтик да дойде тук е бил за нищо.
А после… много, много дълбоко в недрата на убежището на Малигос, забеляза слаби признаци на живот. Те бяха толкова смътни, че Крас почти ги отхвърли като част от собственото си желание да ги открие, но после близо до източника се появи нов, подобен на него.
Закачулената фигура започна да се движи предпазливо сред опасните тъмни проходи. На няколко пъти му се наложи да пази равновесие, тъй като пътеката ставаше опасно стръмна. Това царство принадлежеше на създания, които бяха сто пъти по-големи от сегашната му форма и техните масивни лапи преминаваха с лекота над места, през които той трябваше да се катери.
Ако зависеше от него, Крас щеше да се трансформира, но в този времеви период нямаше тази възможност. Тук той съществуваше едновременно с по-млада версия на самия себе си. Това им бе позволило да постигнат заедно велики неща срещу Пламтящия легион, но също така им налагаше и ограничения. Никой от тях не можеше да се трансформира в нещо различно от формата, която носеха, и до неотдавна двамата страдаха от силна слабост, докато се намираха на по-голямо разстояние един от друг. Макар този проблем да бе решен до голяма степен, Крас бе обречен засега да остане в смъртното си тяло.
Нейде от тавана проехтя крясък и той се прилепи към стената. Голямо крилато създание профуча покрай него — прилеп с големината на вълк, с вълче лице, дебела козина и резци, по-дълги от пръстите на магьосника. Съществото се обърна, за да нападне повторно, но Крас вече бе вдигнал ръка.
Голямо огнено кълбо посрещна звяра насред полет. Прилепът се вряза директно в него. Сферата се изду, а после бързо имплодира.
Няколко прашинки се посипаха върху Крас — единствените останки от създанието. Това, че не бе усетил прилепа, го притесни. Той хвана една от прашинките и я проучи с ума си. Тя разкри, че звярът е бил изкуствено творение, а не живо същество. Пазач, поставен там от Повелителя на магията.
Избърсвайки от себе си остатъците от прилепа, Крас продължи по опасния си път. Бе му струвало много, за да се пренесе в това отдалечено място, но за тази задача нито едно усилие не бе твърде голямо.
След това изненадано усети, че напред температурата се покачва. Докато се движеше, топлината се усилваше, но не толкова, колкото очакваше драконовият магьосник. Изражението на тясното му лице се смръщи още повече, когато приближи нещо, което трябваше да е втората по важност пещера в комплекса. По негови изчисления температурата би трябвало да бъде няколко пъти по-висока. Бледо синьо сияние, идващо от пещерата, озаряваше последните стъпки от коридора. Крас премигна, за да нагоди очите си, а после влезе.
Яйцата бяха разпръснати навсякъде. Стотици, синьо-бели и с най-различни размери — от такива с големина на юмрук, до по-големи от самия магьосник. Той ахна неволно, защото не очакваше подобна плячка.
Но по-внимателен оглед на яйцата бързо попари надеждите на Крас, които едва бяха започнали да се връщат. Истината бе ужасяваща. Повечето от тях бяха покрити със свирепи цепнатини, но това не предвещаваше излюпване, а развала. Крас постави облечената си в ръкавица длан върху едно от по-големите, но не почувства никакво движение вътре.
Той пристъпваше от люпило на люпило и с всяко следващо яйце се отчайваше все повече и повече. На историята явно й бе писано да се повтори, независимо от наглото му решение да й се опълчи. Бъдещето на синьото драконово ято се простираше пред него, но то бе също толкова лишено от надежда, колкото и преди. Във времевата линия, която Крас познаваше, Малигос така и не бе успял да се възстанови от ступора, в който Нелтарион го бе хвърлил, преди магията, пазеща тази зала, магия, свързана с великия Аспект, отдавна да е спряла да действа. Незащитени от студа, яйцата бяха умрели до едно, а с тях — и надеждата на ятото. В далечното бъдеще Алекстраза предложи на Малигос помощта си, за да създадат отново ятото му, но дори в периода, който Крас напусна, за да дойде тук, този план едва бе започнал да се развива.
Въпреки всичко, което първоначално бе проповядвал на Ронин за опасността от изменяне на миналото, драконът искаше да опита може би най-огромната и кардинална промяна, която този свят бе виждал досега. Надяваше се да спаси яйцата и да ги отнесе на сигурно място, но постоянната битка с демоните и нуждата да намери съюзници за малоумните и неотстъпчиви нощни елфи го забавиха твърде много.