Хронолитите [The Chronoliths - bg]

Още по-неясни и объркващи бяха спекулациите относно надписа върху хронолита. Възможно ли бе да се пътува във времето? Повечето учени отхвърляха подобно предположение. В такъв случай надписът трябваше да е фалшификат, измама, целяща да всее съмнения. Дори името Куин не носеше никаква допълнителна информация. Ако това наистина бе име на човек, можеше да е както китайско, така и холандско, думата се срещаше освен това във финландския и японския, съществуваше дори едно примитивно перуанско племе, наричащо себе си хуни куин, но те едва ли можеха да имат връзка с тази история.

Другата възможност — че само след двайсетина години някакъв азиатски водач ще създаде този паметник и ще го изпрати в близкото минало — бе твърде нелепа, за да е вярна. (В наше време подобни разсъждения отдавна са забравени, научната общност е натрупала достатъчно данни, за да търси други обяснения, но в онзи начален период хората често прибягваха до определението „невъзможно“.)

Такава бе всеобщата нагласа през есента на 2021-ва.

Бях купил списанието с далеч по-прагматична цел. Прегледах страниците с обяви, търсейки свободни квартири в околностите на града и в близост до софтуерните компании. Сдобих се с малък списък от предложения и в сряда вече разполагах с едностаен апартамент западно от неголям промишлен комплекс в предградие с име Туин Сити. Стаята не беше мебелирана. Купих си фотьойл, маса и легло. Повече от това щеше да е заявка за продължителен престой. Реших, че квартирата ми е „временна“. След това си потърсих работа. Не се обадих на Джанис, поне засега, защото исках първо да й покажа, че заслужавам доверие — като например, че имам доходи. Че мога да бъда „порядъчен гражданин“, ако от това бих могъл да извлека някаква полза.

Разбира се, всичките ми усилия се оказаха напразни. Не можеш да върнеш миналото, както вероятно всеки един от вас знае. Младото поколение го разбра даже преди нас. Беше им втълпено от събитията.