Грехопадение
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Грехопадение». Краткое содержание книги:
Ще станете свидетели на сладострастно пътешествие, завършило с откриването на опасна тайна…
Тези неангажиращи фрази сякаш я успокоиха и страхът се изпари от погледа й.
— Да, благодаря.
— Особено се гордее със сосовете си. Изобщо попаднах на страхотен готвач.
— И татко така казваше. — Позволи си да се отпусне. Паша бе подкупващо мил. Омагьосана от неговия чар, прокуди и последните си опасения. — Когато финансите вече не ни позволяваха да държим голяма прислуга, той сам се зае с готвенето. Имам много хубави спомени от кухнята ни във Върли.
— Значи и ти готвиш? — Никога не бе задавал такъв въпрос на дама.
— Понякога, когато артритът на мисис Орди я мъчи. Усмихваш се. Толкова ли е странно?
В съзнанието му изникна образът на една от жените, с които спеше, с черпак в ръка. Тогава се сети за контеса Дро и слабостта й да се вживява в разни роли. Преглътна с усилие усмивката си и каза:
— В моя ергенски свят е доста странно, признавам. Предполагам ти е приятно да водиш такъв живот?
— Ти изобщо работиш ли? — запита тя внезапно, вперила поглед в него.
— Майка ми притежава златни мини, а баща ми — кораби. Имам дял в това. — Всъщност участваше доста дейно и допринасяше много за печалбите. — Става ли?
— Май че да. Мъжете без цел в живота са утайката на обществото — допълни с лека горчивина тя, припомняйки си с неприязън непрокопсания си съпруг.
— От личен опит ли го казваш?
— Да. Ако обичаш, би ли ми подал pommes Ana.
Темата очевидно е приключена, реши Паша, подавайки й златистия кейк с масло и картофи.
— Остави си място за ягодовото суфле — предложи й шеговито, прехвърляйки разговора към не толкова лични неща, — защото иначе Мишле ще има да се цупи с дни.
— С удоволствие. Виждам и крем «Шантили» — добави тя с усмивка и желание да разпръсне всички спомени за съпруга си — отработван с години навик. — Ти ядеш ли ягодово суфле или то е деликатес само за дами?
— Ям почти всичко.
— Но не и тази вечер — отбеляза тя, поглеждайки празната му чиния.
— Последните няколко дни спах много малко. Умората ми разваля апетита.
— Нека тогава не те задържам повече.
Сега го измъчваше друг глад.
— Не ми е нужен много сън. А освен това ми е приятна компанията ти.
Беатрикс остави приборите си и той се зачуди дали не е казал нещо неуместно. Тя се облегна и рече:
— Искам да ти благодаря. От един месец насам не съм се чувствала в безопасност — и сита. Вече дори не ме е страх. Много си мил.
— Съжалявам, че никой не е разбрал по-рано какво ти се е случило.
— Аз съжалявам, че бях толкова наивна да приема предложението на Ланжелие. — Наведе се и отново взе вилицата и ножа. — Но това няма да се повтори.
— Имала си лошия късмет още при първото си посещение в Париж да попаднеш точно на Ланжелие. Мога ли да ти предложа помощта на моето семейство за завещанието?
Беатрикс поклати глава.
— Един месец затвор при Ланжелие ми беше предостатъчен за размисъл. Реших, че е било голяма грешка да моля за наследството на сина си. Кристофър е напълно задоволен. — Отново поклати глава. — Поне в това съм сигурна. Ще се справим, както е ставало и досега. Кло… — усети се навреме, — семейството на баща му може да си отдъхне.
— Искаш ли да те изпратя до пристанището? — предложи Паша и сам се изненада от думите си.
— Благодаря, няма нужда. — Усмивката й беше прекрасна.
— Нека поне ти дам някакви пари!
Беатрикс вдигна поглед от купата с компот от праскови.
— За какво?
— Като извинение за това, което ти е сторил Ланжелие.
— Ти роднина ли си му? — изгледа го продължително. — Не е нужно да се правиш на съвестта на Ланжелие. Двете хиляди франка са достатъчни.
— Аз имам много пари, а ти нямаш. Защо не приемеш един малък заем?
— Защото никога няма да мога да го върна.
Все пак имам чест, осъзна Паша, защото не спомена нищо за метода на разплащане, който веднага му хрумна.
— Може да си намериш нов съпруг. Приеми го като дългосрочен заем.
— Паша, налей ми още малко шампанско и това е напълно достатъчно. Не мога да приема заемите ти.
Хареса му нежната топлота, с който изрече името му; хареса му и това, че се наслаждаваше на шампанското му. А нежеланието да вземе пари можеше да се преодолее. От досегашния си опит с жените знаеше, че те винаги приемаха подаръците му.
Все пак похапна, придуман от Трикси да опита задушените гъби на Мишле. Яде и от нейното суфле, което тя му кусаше с лъжичката, и това създаде още по-голяма близост между тях. Тъй като масата беше твърде голяма, премести стола си до нейния и, потънали в игрива интимност, унищожиха заедно пухкавото творение.