Грехопадение
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Грехопадение». Краткое содержание книги:
Ще станете свидетели на сладострастно пътешествие, завършило с откриването на опасна тайна…
— Ами ако все пак се притеснявам?
— Недей. Това е просто наслада, чиста и естествена.
— Колко е лесно, когато ти го казваш.
— Скъпа, забрави благоприличието. Отпусни се.
— И да задоволя плътските си желания? — Объркана, че изобщо разисква безнравствеността си с този непознат, тя очакваше да я порази гръм, и то напълно заслужено.
— Защо не? Аз ти предлагам това удовлетворение напълно неангажиращо.
— Какви гаранции ми даваш?
— Имаш предвид сина си?
— Да.
— Това е само една нощ. — Веждите му се извиха въпросително — Или и тогава…
— Не, не, естествено, че не.
— В такъв случай можеш да разчиташ на мен.
Възцари се кратка тишина, в която внезапно и отчетливо се чу свистенето на вятъра.
— Извинявай — изрече тя накрая, объркана от непознатата за нея ситуация. Не намираше никакво разумно оправдание или извинение. Сигурно те дразня.
— Ни най-малко. — Паша разбра, че тя се нуждае от окуражаване, за да потуши моралните нападки на съвестта си. — Нека поне ти покажа звездите! Съвсем безопасно е. — С тези думи той извади бутилка шампанско от съда с лед и се отдалечи от масата.
— Толкова съм объркана…
— Всичко е наред. — Успокояваше я внимателно и мило. — Ела! — Подаде й ръка. — Седни до мен да видим дали Орион грее тази нощ.
Трябваше да откаже. Обстановката и благоприличието го изискваха. Та тя бе почтена жена! Но Паша бе толкова близо и толкова съблазнителен, че необичайната изгаряща пулсация вътре в нея отказваше да се подчини на нормалните задръжки. Бе познала само двама мъже през живота си. Първият се оказа изверг, вторият — приятел. Сега поставяше под съмнение здравия си разум, обзета от ненаситна потребност, породена от чисто физическото присъствие на непознат мъж, който й подаваше ръка и й предлагаше звездите.
Ръката й се протегна сякаш по своя собствена воля. Пръстите им се срещнаха и неговата ръка я обхвана много нежно. Усети топлина. Сладостното усещане обля цялото й тяло като река от светлина.
— Каква малка ръка имаш! — Паша я изправи на крака, вдигна пръстите й към лицето си и сведе глава, за да докосне кокалчетата им с устни.
— А ти си толкова голям — прошепна тя многозначително и сведе виолетовите си очи, които съвсем откровено изразяваха потребността й.
— Няма да ти причиня нищо лошо — изрече той тихо. — Ще бъда много внимателен.
Краката й изведнъж омекнаха. Зави й се свят от омайна премала.
Паша я подхвана. Усети хладната бутилка шампанско до гърба си.
— Не е възможно! — Зашеметяващата й реакция я шокира. Но той я крепеше здраво до силното си тяло, а ерекцията му се усещаше съвсем отчетливо.
— Целуни ме! — прошепна Паша.
— Няма! — Последната бездиханна съпротива на искрената невинност.
Беатрикс обаче вдигна лицето си към неговото.
Очите й отразяваха позната страст.
Устните му поеха нейните и вкусиха бездиханната й въздишка. Паша започна да брои, защото явно неувереността на дамата изискваше търпение и се налагаше да обуздае ненаситното си влечение. Беше стигнал до осемдесет и осем, когато Трикси отвърна на целувката му. Тогава я придърпа върху канапето под прозореца.
— Тази вечер звездите са специално за теб. — Вдигна поглед й постави бутилката шампанско на перваза. — А Орион пази — добави той, сгрявайки устните й с дъха си.
— Ще ме опази ли от скверния ми копнеж?
— Ако пожелаеш. — Постави топлите си ръце на кръста й.
Тя вдигна глава и се взря през прозореца към обсипаното с брилянти небе. Когато отново го погледна, на устните й грееше усмивка.
— Сигурно ме мислиш за инфантилна с всичките тези притеснения.
— По-скоро за добродетелна. В никакъв случай инфантилна. — Гърдите й бяха твърде женствени, а пламенните й реакции издаваха невероятна чувственост.
— Аз не знам много какво точно трябва да правя — започна тя извинително. — Не очаквай някаква опитна любовница.
— Нямам никакви очаквания. Освен за наслада.
— Кажи ми, ако искаш нещо. — Поколеба се. После положи ръце на гърдите му е напрегнато изражение.
Той се засмя.
— Няма нужда да се правиш пред мен на такава, каквато не си.
— Идеално! Като се има предвид липсата ми на опит…
Тази неопитност го заинтригува. Не беше нещо обичайно за вдовица е извънбрачно дете. А за мъж, който се гордееше с изтънчеността на любовните си партньорки, бе любопитно вълнението на непорочността. Пъхна пръста си под дантелата на роклята й.
— Дай първо да махнем тази рокля. От толкова време само за това си мисля.