Кентървилският призрак
- Автор: Уайльд Оскар
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кентървилският призрак». Краткое содержание книги:
Сюжетната линия е наглед проста — имаме старо британско имение, с присъщия за подобно дух-бродник, американско семейство, очаровано от идеята да живее в такова имение, протичащите от описаната ситуация перипетии и, естествено, неподправения хумор на великия ирландски писател и драматург.
Внушенията на произведението обаче далеч надхвърлят границите на повествованието. Пред нас се разкриват язвите на едно болно от собствените си предразсъдъци, общество, чийто призрак не желае да напусне времето, на което вече не принадлежи.
Няма нужда да споменаваме за „смеха през сълзи“, защото той е задължителен компонент от творбите на Оскар Уайлд.
— Много ми е мъчно за вас — каза тя — но братята ми утре се връщат в Итън и тогава, ако се държите прилично, никой няма да ви огорчава.
— Що за нелепост, да искате от мен прилично държане — отговори той, като се обърна изненадан и загледа хубавото малко девойче, осмелило се да го заговори. — Що за нелепост! Аз трябва да дрънча с веригите си, да стена през ключалките и да бродя нощем из къщата, ако за това намеквате. То е единственият смисъл за моето съществуване.
— Това не е никакъв смисъл за съществуване и добре знаете, че сте били много лош. Мисис Ъмни ни разказа още първия ден, когато пристигнахме, че сте убили жена си.
— Е да, признавам — отвърна призракът заядливо, — но това беше чисто семеен въпрос и не засяга никого освен мен.
— Много е лошо да се убива — рече Вирджиния, която понякога възприемаше миловидната пуританска тържественост, наследена от някой прадядо от Нова Англия.
— Ах, как мразя евтината строгост на отвлечени нравоучения! Жена ми беше много грозна, никога не колосваше правилно воланите на ризите ми и не разбираше нищо от готвене. Ето, веднъж ударих един сръндак в Хоглийския лес, превъзходно младо животно, а знаете ли как го поднесе на масата? Но сега няма значение, защото е отминало отдавна, и според мен никак не беше любезно от страна на братята й да ме оставят да умра от глад, макар че наистина я убих.
— Да умерете от глад? О, господин призрак, искам да кажа, сър Саймън, гладен ли сте? Имам един сандвич в чантата си. Искате ли го?
— Не, благодаря ви, сега вече нищо не ям; но все пак много внимателно от ваша страна; вие изобщо сте много по-мила от останалите членове на вашето ужасно, нагло, просташко и непочтено семейство.
— Спрете! — викна Вирджиния и тропна с крак. — Вие сте нагъл и ужасен, и простак, а щом става дума за непочтеност, много добре знаете, че изкрадохте боите от кутията ми, като се мъчехте да поддържате кървавото петно в библиотеката, дето стана за посмешище. Първо взехте всичките ми червени, включително и алената, и вече не можех да рисувам залези, после взехте изумруденозелената и хромовожълтата и най-сетне не ми остана нищо друго освен синя „индиго“ и китайска бяла, та може да правя само лунни пейзажи, които те потискат като ги гледаш, и не се рисуват лесно. Аз никога не ви издадох, макар че бях много огорчена, и изобщо всичко това беше просто смешно, защото чувал ли е някой някога за изумруденозелена кръв?
— Но кажете ми — отвърна призракът доста омърлушено, — какво друго можех да сторя? Много трудна работа е в днешни времена да се намери истинска кръв, а тъй като брат ви подхвана историята с неговия превъзходен чистител, действително не виждах причина защо пък аз да не взема вашите бои. Що се отнася до цвета, то си е въпрос на вкус: семейство Кентървил например има синя кръв, и то най-синята в цяла Англия; но знам, че вас американците, не ви е грижа за този род неща.
— Изобщо нищо не знаете за нас и най-добре ще бъде да емигрирате и да се погрижите за образованието си. Баща ми с най-голямо удоволствие ще ви даде безплатен билет и макар че сте спиритическо явление, а всички спиртни артикули се облагат с голямо мито, няма да имате затруднение с митницата, защото всички служители са демократи. Стигнете ли веднъж в Ню Йорк, положително ще преуспеете. Познавам там цял куп хора, които биха платили сто хиляди долара, за да си имат дядо, и още повече, за да имат семеен призрак.
— Не вярвам Америка да ми хареса.
— Сигурно защото нямаме развалини и чудатости — подхвърли Вирджиния язвително.
— Развалини! Чудатости! — отвърна призракът. — Затова пък имате морски флот и обноски.
— Приятна вечер! Отивам при татко и ще го помоля да издейства на близнаците една седмица допълнителна ваканция.