Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Тъй като не искаше да го обиди, този път пое ръката му. А сега изчезвай — каза си наум.
Той се усмихна. Бели зъби на фона на загоряло лице, високи скули и бръчици, предизвикани от слънчевите лъчи в краищата на очите. Пълни устни.
— Та какво знаете за цялата тази история? — попита той.
С повдигане на рамене Ашли даде да се разбере, че не желае да води разговор, и се извърна в обратната посока.
— Много тайнствена ми се вижда тази история — промърмори Бен. Тя кимна в знак на, съгласие.
— Навярно скоро ще научим нещо повече.
Той замълча. При все това тя не престана да усеща присъствието му. Одеколон с наситено ухание на мускус. Равномерно и дълбоко дишане.
Огледа се. Залата вече бе почти пълна. Бе започнало да става топло. Дано да пренастроят термостата.
— Имате ли му доверие? — прошепна той.
— Не — отвърна тя, гледайки пред себе си. Знаеше кого има предвид. — Ни най-малко.
Застанал до една врата, Блейкли гледаше как залата се изпълва. Неговият екип се бе събрал в петте кресла на първия ред. Даде знак на своя помощник Роланд да започва. Роланд кимна с разбиране и поднесе микрофон пред устата си.
— Дами и господа, моля ви да заемете местата си. След малко ще започнем.
След още няколко минути, през които се появиха закъснелите, вратите на залата бяха затворени, а светлината, леко отслабена. Блейкли се качи на подиума и застана зад осветената катедра. Избърса челото си с кърпа. Знаеше словото си наизуст и бе преценил всичките си думи.
Почука по микрофона с пръст, за да провери неговата изправност. Почукването бе възприето от присъстващите като знак да замълчат.
— Преди всичко благодаря ви за вашата отзивчивост — каза Блейкли и направи кратка пауза. — Знам, че за вас не е било лесно да прекъснете така внезапно делничните си занимания. Уверен съм обаче, че след малко сами ще се убедите, че това прекъсване си е струвало труда.
Взе дистанционното управление на апарат за прожектиране на диапозитиви и натисна едно копче. На екрана се появи планина със заснежен връх, от който излизаше струйка мръсен дим.
— Това е планината Еребус, разположена на остров Рос, непосредствено до крайбрежието на Антарктида. Тя е един от трите вулкана на този континент. В основата и е разположена научноизследователската станция на САЩ Мак Мърдо. Живях в нея през последните пет години.
Натисна още веднъж копчето и на екрана се появиха група ниски метални постройки, прилепени към повърхността на сив ледник. Спътниковите антени по покривите им наподобяваха паяци.
— През последните десет години изучавах геотермалните източници в някои горещи разломи под планината и под съседното Море на Рос, които все още са активни. За тази цел ползвах помощта на Националната агенция за космически изследвания. Преди шест години тяхната трета совалка сканира с радиовълни земната кора в търсене на нефтени находища и други подобни джобове. Помолих да бъде сканирана и планината Еребус, при което бяха установени някои удивителни неща.
Натисна копчето и на екрана се появи структурата на кората под вулканичния конус.
— Както можете да видите, под Еребус е разположена сложна пещерна система, простираща се на стотици километри.
Превключи на следващия диапозитив.
— При по-обстоен оглед с помощта на сонар и радар бе установено наличието на огромна пещера, отделена от близкия разлом само от шестстотин метра скална маса. — С показалец посочи мрежата от разломи, водеща към огромната пещера. — Назовахме този обект „пещерата Алфа“. Диаметърът и е от близо осем километра. Подът и е разположен на три километра и половина под повърхността на континента. Това е три пъти по-голяма дълбочина от достигнатата доскоро от човек.
На следващата картина бе показана група от усмихнати мъже с мръсни и прашни лица, застанали пред огромен отвор с неравни краища.
— След три години работа успяхме с помощта на взривове и земекопни машини да си пробием път до тази пещера. Бе ни необходима още година, за да построим лагер на дъното и.
На снимката се виждаха осветени палатки и сглобяеми къщи. В средата им се извисяваше триетажна дървена сграда. Имаше още една, досущ като нея, само че недостроена.
— Това е базата Алфа — отбеляза Блейкли. — Работехме в обстановка на най-строга тайна. Достъпът до нея бе ограничен само за тесен кръг лица.
Следващият диапозитив накара присъстващите да възкликнат от удивление. Блейкли леко се усмихна.
— Дами и господа, предлагаме на вашето внимание една загадка.
Ашли, която дотогава си триеше очите и се прозяваше, чудейки се какво общо има цялата тази вулканична и минна дейност с нея, подскочи от креслото си. Това беше монтаж! Това, което видя на диапозитива, правеше километрова дупка в цялата общоприета антропологическа теория.