Неукротимо сърце
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неукротимо сърце». Краткое содержание книги:
Мъжът поклати глава.
— Не, скъпа. Агнес е много по-възбуждаща. Алис беше младо момиче, докато Агнес се роди жена… а жените могат да предложат много повече на мъж с моите предпочитания.
— Цивилизован и може би малко дързък — усмихна се Агнес и поглади подутите си устни. — Но да се върнем на въпроса за парите.
— Все още имам имота на Джордж в Йоркшир — напомни й Бърнард.
— Да, но той не дава много.
— За съжаление си права. Ужасно е, че ако искаш да имаш доходи от имота си, трябва да го поддържаш постоянно — призна с въздишка той. — А поддържането изисква съответните средства… каквито аз нямам.
— Естествено е да нямаш средства за нещо толкова банално като един провинциален имот — съгласи се Агнес.
— Права си, скъпа. Винаги има по-важни… да кажем, по-приятни неща, за които да се харчат пари. — Мъжът скочи от леглото. — Сетих се нещо… — Той се запъти към тоалетната масичка. Агнес седна и проследи жадно движенията на голото му тяло, макар да й беше познато до последната подробност.
— Сетих се, че имам сватбен подарък за теб, любов моя. — Той се върна до леглото и хвърли в скута й копринена торбичка. Тя я опипа любопитно и той избухна в смях. — Винаги си била алчна, обожаема Агнес.
— Затова си подхождаме отлично — отвърна тя и лицето й светна, когато извади от торбичката диамантена огърлица. — О, Бърнард, прекрасна е!
— Нали? Надявам се, ще успееш да убедиш съпруга си, че е длъжен да ме обезщети за нея.
Агнес се засмя самоуверено.
— Ти си най-големият негодник, когото познавам, Бърнард. Любовникът ми купува сватбен подарък, за който трябва да заплати съпругът ми. Обичам те, Бърнард!
— Знаех си, че ще оцениш изисканата ми шега — отвърна той и коленичи до леглото. — Позволи ми да ти сложа огърлицата. Диаманти и гола кожа правят комбинация, на която никога не съм можел да устоя.
— Тази вечер не виждам братовчед ти, Чарли. — Джудит хвана под ръка придружителя си и двамата влязоха в препълнения салон. Тя се огледа търсещо, както правеше през цялата вечер, и се запита защо маркиз Карингтън не бе удостоил соарето с присъствието си.
— Маркъс не се интересува много от балове и подобни светски забавления — обясни Чарли. — Той е книжен червей. — Гласът му прозвуча, сякаш ставаше дума за смъртоносна болест. — Чете исторически книги на гръцки и латински и пише за разни древни битки. Не мога да разбера кой в днешно време се интересува от пълководците, които са печелили или губили битки в класическата древност. Ти интересуваш ли се?
Джудит се усмихна.
— Мисля, че да. Много ми е любопитно да разбера защо една битка е завършила по начина, по който е завършила, както и да направя сравнение с днешния начин на водене на война.
— Точно така говори и Маркъс! — извика учудено Чарли. — Всеки ден се заключва в кабинета си с Уелингтън и Блюхер и обсъждат какво прави Наполеон и каква ще е следващата му стъпка, като се имат предвид досегашните му действия. Не мога да разбера защо го правят, след като можем просто да излезем на бойното поле и да се хвърлим в битка. Но те са убедени в правотата си.
— Нито една битка не може да бъде спечелена без стратегия и тактика — обясни меко Джудит. — Само грижливо изработената стратегия помага да се намалят жертвите до минимум. — За съжаление едно деветнадесетгодишно момче, опиянено от мечти за геройство и слава, не се съобразява с колебанията на по-старите от него, продължи да размишлява наум тя.
— Във всеки случай аз горя от нетърпение да срещна войската на Бони на бойното поле — заяви Чарли, леко разочарован от липсата на въодушевление у обожаваната от дама. Джудит очевидно не се радваше на предстоящото кръвопролитие.
— Сигурна съм, че много скоро ще имаш шанс да се проявиш — отвърна нежно тя. — Доколкото разбрах, Уелингтън чака само Наполеон да се приближи, за да го нападне, преди да е заел добри позиции.
— Не разбирам защо просто не излезем от града и не нападнем Наполеон с цялата сила, с която разполагаме! Той вече е напуснал Париж — оплака се с приглушен глас Чарли, като се огледа на всички страни, за да се увери, че никой от полковите му другари в парадни униформи не е чул забележката му, която можеше да се изтълкува като нелоялна. — Защо трябва да чакаме той да се приближи?
— Според мен се изискват много усилия двестахилядна армия да направи бърз марш в тази ужасна кал, за да пресече пътя на Наполеон — обясни Джудит. — Доколкото знам, французите са навсякъде: от Ман до Брюксел и от Шарлероа до Лиеж.
— Говориш точно като Маркъс — установи за втори път Чарли. — Според мен това е проява на страхливост.