Неукротимо сърце
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неукротимо сърце». Краткое содержание книги:
— Е, да, така е, но все пак трябва да имам някакво занимание, след като съм осъдена да прекарам два месеца в селската пустош — отвърна остро Агнес. — Освен това много добре знам, че ти ще намериш утеха, докато си в Йоркшир… някое слугинче, доячка или нещо подобно.
— Да не би да ревнуваш, Агнес? — Той се усмихна и посегна към чашата си. Пристъпи до прозореца и се загледа към лениво влачещите се води на Темза. Товарна лодка, теглена от коне, се движеше по левия бряг. Една от многото лондонски черкви огласи околността със звъна на камбаните си.
— Каква ревност? Селските момичета не са съпернички.
— Любов моя, на света няма друга като теб, следователно не бива да се страхуваш от съпернички. — Той отпи глътка вино и го остави в устата си, когато доближи устните си до нейните. Устата й се отвори под неговата, виното се стече по езика му и изпълни устата й с топла сладост. Ръцете му се плъзнаха към гърдите й, Агнес въздъхна и се отпусна на леглото.
Слънцето вече беше залязло и реката под прозореца приличаше на неясна оловносива лента, когато двамата отново подеха нишката на прекъснатия разговор.
— Не знам колко време ще мине, преди да помоля Томас да ми отпусне сума, достатъчно голяма да умилостиви кредиторите ти. — Агнес се премести и пружините на леглото изскърцаха под тежестта й. — Не е много прилично да искаш от съпруга си пари веднага след като си слязла от олтара.
— Нали затова отивам в Йоркшир — отвърна Бърнард и плъзна ръка по бедрото й. — Така ще избягам от кредиторите си поне през лятото, а ти ще обработваш измъчвания от подагра, но доста заможен сър Томас.
Агнес се изкиска съзаклятнически.
— Вече съм подготвила трогателната си малка история… нещастният ми братовчед… втори братовчед, по-точно, страда от ревматизъм и живее в жалка таванска стаичка.
— Надявам се, че сър Томас няма да поиска да му представиш този свой роднина — отвърна ухилено Бърнард. — Защото не знам дали ще се изявя убедително в такава роля.
— Ти си също така добър в измамата и маскирането като мен — засмя се Агнес.
— Сигурно затова си подхождаме така добре — призна той.
— Винаги сме си подхождали. — Агнес се усмихна замечтано и потъна в спомени. — Още като деца… на колко години бяхме първия път?
— Достатъчно зрели за любов… макар че бяхме твърде млади. — Той сложи ръка на бузата й. — С теб сме родени, за да си доставяме удоволствие, скъпа. — Опря се на лакът и притисна устни към нейните, почти я задуши със страстната си целувка, като в същото време я притисна с цялата си тежест върху леглото. Когато най-сетне я освободи, златно-кафявите й очи святкаха от възбуда и тя докосна подутите си устни с върховете на пръстите.
Бърнард избухна в смях и отново се изтегна до нея.
— Както и да е — заговори спокойно той, сякаш мигът на страст беше безвъзвратно отминал, — в началото на сезона ще бъда отново в Лондон, за да си намеря някое тлъсто пиленце, което да оскубя. Не искам да бъда изцяло зависим от волята на мъжа ти.
— Не, и аз не те съветвам да чакаш само на него. Жалко, че Томас не играе. — Агнес въздъхна. — Някога играехме перфектно, помниш ли?
— Както каза, Томас Барет не е Джордж Девъроу — подхвърли Грейсмиър и посегна към чашата с вино. — Питам се какво ли е станало с първия ти съпруг.
— Мога само да се надявам, че е мъртъв — отговори Агнес и взе чашата от ръцете му. — Иначе ще ме обвинят в двуженство, скъпи. — Отпи глътка вино и в очите й блесна веселие.
— Кой знае за случилото се освен теб и мен? — Съучастникът й се изсмя презрително. — Алис Девъроу, съпругата на Джордж Девъроу, е мъртва и погребана от двайсет години…
Бедничката умря от мъка, защото съпругът й я опозори. — Бърнард се изсмя отново.
— За съжаление светът не я познаваше и по време на женитбата й — отвърна с горчивина Агнес. — След като се ожени за невинната провинциалистка, Джордж я затвори в дивия Йоркшир и всяка година й правеше по едно дете.
— Но със смъртта на отшелницата Алис в далечния женски манастир във френските Алпи се роди прекрасната светска дама Агнес — напомни й Грейсмиър.
— Новата идентичност е много по-приятна — кимна доволно тя. — Отпразнувах както подобава обществения си дебют като богата млада вдовица на стар италиански граф. Обществото е много снизходително спрямо жените, които са финансово независими, особено ако в миналото им има някаква мистерия. — Тя се усмихна лениво. — Даже да ми предлагат цялата прекрасна младост на света, няма да се съглася да стана отново наивно момиченце. Липсва ли ти понякога Алис, Бърнард?