Нищо общо

През двадесетината минути, които им бяха необходими, за да стигнат до Филаделфия и през които Роуз се опитваше да реши как да скрие от сестра си факта, че в леглото й има мъж без панталони, Маги запази мълчание.

— Лягаш на канапето — прошепна Роуз, когато влязоха вътре, и побърза да вдигне костюма на Джим от земята. Човек трудно можеше да скрие нещо от зоркия поглед на Маги.

— Яаааа — провлече тя изненадано. — Какво виждам? — Ръката й се стрелна към купчината в ръцете на сестра й. Безпогрешно напипа и извади портфейла на Джим.

— Веднага ми го върни — изсъска Роуз и посегна да прибере портфейла, който вече беше отворен и Маги се взираше в снимката.

— Джеймс Р. Данвърс — рецитираше тя високо. — „Сосайъти Хил Тауърс5“, Филаделфия. Браво!

— Шшшт! — предупредително изшътка сестра й и хвърли тревожен поглед към стената, зад която се предполагаше, че Джеймс Р. Данвърс кротко спи.

— Хиляда деветстотин шейсет и четвърта — продължи Маги на още по-висок глас. Роуз почти чу усиленото прищракване на сметалото в главата на сестра си, докато пресмяташе възрастта на Джим. — На трийсет и пет ли е? — попита тя най-накрая.

Роуз издърпа портфейла от ръцете й.

— Лягай си — изсъска тя.

От купа дрехи, метнати върху бягащата пътека, Маги изрови една фланелка и съблече роклята си.

— Не казвай нищо — предупреди тя.

— Господи, колко си слаба — промърмори Роуз, поразена от щръкналите кокали на Маги и особено от ясното очертание на всеки от прешлените. Гледката бе още по-драматична от контраста с нелепо закръглените гърди.

— Ти очевидно не използваш уредите, които ти подарих — отвърна Маги, докато нахлузваше меката фланелка и се готвеше да се мушне под завивките.

Роуз понечи да отговори, но предпочете да замълчи. Просто я остави да заспи, каза си тя.

— Приятелят ти ми се стори много приятен — сънливо отбеляза Маги. — Би ли ми донесла чаша вода и две хапчета адвил?

Роуз изскърца със зъби, но донесе лекарството и водата. Изчака сестра й да глътне всичко и да затвори очи. Добре знаеше, че е излишно да чака естественото за случая „благодаря“. В спалнята завари Джим да спи както преди, на едната си страна, и леко да похърква. Отпусна ръка върху неговата.

— Джим — прошепна тя. Той не помръдна. Реши да се мушне в леглото до него, да се завие през глава и да остави мисленето за сутринта. После размисли. Погледът й скачаше ту към вратата, ту към Джим и обратно. Нямаше да може да заспи с мъж в леглото си, докато сестра й е в съседната стая. Винаги е била тази, която дава пример на Маги. Да се чука с мъж, който на всичкото отгоре е и неин шеф, някак не се вписваше в този модел. Ами ако пак поискаше да правят секс? Маги положително щеше да чуе и което бе по-лошо, сигурно щеше да влезе при тях. И да се изсмее.