Нищо общо
- Автор: Уайнър Дженифър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нищо общо». Краткое содержание книги:
Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…
Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.
— Ще работиш ли днес? — попита Джим. Тя кимна мълчаливо. — Работа в почивните дни. Забравил съм какво е да си сътрудник. — Той я целуна на входа на сградата — кратко и почти делово. Отвори портфейла си, за да намери бележката от паркинга. — А! — изненада се той. — Мога да се закълна, че тук имаше стодоларова банкнота.
Маги, помисли си Роуз, докато бъркаше в чантата си, за да му даде пари да плати. Маги, Маги, защо вечно трябва да плащам твоите сметки?
2
Сутрин Ела Хирш лежеше сама в центъра на леглото си и правеше преглед на различните болки, страдания и болести. Започна с изметнатия глезен на левия си крак, продължи с туптенето в десния хълбок, поспря се и на червата, които ту имаше чувството, че са някак празни, ту, че са свити на топка. После продължи нагоре към гърдите, които с годините ставаха все по-сухи. Най-сетне стигна до главата, по-специално очите (операцията на перде миналия месец се оказа успешна), и накрая остана косата — държеше да е доста дълга, обратно на модните тенденции, и я боядисваше в наситено червено (позволяваше си този каприз).
Не е лошо. Никак не е лошо, мислеше си Ела, докато бавно-бавно спускаше крака от леглото — първо левия, а после и десния, към покрития с теракота под. Айра, съпругът й, не искаше да поставят плочки на пода.
„Твърде твърдо — обичаше да казва той. — И е някак студено“.
Ето защо подът в стаята от край до край бе покрит с килим. Бежов при това. Първото, което тя направи след края на шива7, бе да вдигне телефона, а две седмици по-късно килима го нямаше и тя се радваше на мечтаните плочки — млечнобели, имитация на мрамор, по които кракът ти се плъзга леко.
Ела отпусна длани на бедрата си, залюля се няколко пъти напред-назад и с леко пъшкане стана от широкото си легло — второто нещо, което си купи след смъртта на Айра. Беше понеделникът след Деня на благодарността и в „Голдън Ейкърс“, пансион за активни възрастни, беше необичайно тихо, защото повечето от тези активни възрастни бяха заминали за празника при своите деца и внуци. Ела също беше отбелязала деня по свой собствен начин. Поръча си сандвич с шунка за вечеря.
Опъна покривката на леглото и се замисли какво ще прави този ден. Първо закуска, след което ще погледне отново стихотворението, което беше време да довърши. По-късно ще вземе автобуса и ще отиде до пансиона за бездомни животни, защото днес бе денят, в който даваше доброволния си труд за бедните създания. Ще се прибере за обяд и за кратка дрямка, може и да почете час-два. Беше преполовила вече тома с разкази от Маргарет Атууд, който преписваше на специалното устройство за хора със затруднено виждане. В пансиона вечеряха рано. Чула бе някои от обитателите да се шегуват: „Последно сервиране — четири часа“. Може да беше смешно, но беше вярно. Следваше Вечер на киното. Поредният празен ден, който тя се опитваше да запълни с някаква дейност.
Сбърка с настаняването си тук. Преместването им във Флорида беше идея на Айра. Ще бъде нещо като ново начало, уверяваше я той, докато разстилаше дипляни и брошури върху кухненската маса. Светлината на лампата хвърляше отблясъци върху плешивината на темето му, часовника и брачната му халка. Ела погледна съвсем бегло лъскавите снимки с пясъчните плажове, белите гребени на вълните, палмите, белите сгради с панорамни асансьори, рампи за инвалидни колички, душове, около които проблясваха никелирани дръжки за нестабилните обитатели. В този момент я занимаваше единствено мисълта, че „Голдън Ейкърс“ ще бъде чудесно убежище, където тя ще може да се скрие. Никакви бивши приятели или съседи, които да я спират по пътя към магазина или пощата и със съчувствено отпусната на рамото й ръка да питат: „Вие двамата как сте? Държите ли се? Колко време мина вече?“ Ела започна да приготвя къщата им в Мичиган обзета от радостни надежди.
Нямаше как да знае обаче, че основна тема за разговори на подобни места са децата на обитателите. Това не го пишеше в брошурите. Не беше показано, че почти целите стени на стаите са покрити със снимки на деца, внуци и правнуци. Нямаше и как да ти подскажат, че всеки разговор неизменно водеше до тази скъпа за всеки тема. Дъщеря ми обожава този филм. Синът ми си купи точно такава кола. Внучката ми кандидатства тази година в колеж. Моят внук твърди, че сенаторът е мошеник.
Ела странеше от останалите жени в дома. Гледаше да си намира работа. Пансионът за бездомни животни, болницата, помощи на колела, подреждане на книги в библиотеката, поставяне на етикети в магазина за стоки втора употреба, материали за рубриката в седмичния вестник.
7
Седемдневен траур при евреите. — Б.пр.