Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
Само едно му бе лошото на това забавление — искаше много работа. Едва ли има по-заплетени престъпления от финансовите. И тъкмо тук се намесваше Холи Джонсън. Тя бе надарена с талант за тия неща. Стигаше й един поглед върху някой балансов отчет, за да усети, че нещо не е наред. Сякаш надушваше нарушенията. Както си седеше на бюрото и преглеждаше документите, изведнъж леко навеждаше глава настрани и се замисляше. Понякога това продължаваше с часове, но когато приключеше, Холи знаеше съвършено точно що за каша се е забъркала. И на поредното съвещание обясняваше как стоят нещата. Като я слушаха, всичко звучеше логично и просто, сякаш нямаше начин някой да сбърка.
Чакаше я голямо бъдеще. Заради нея колегите й се чувстваха малко по-добре във вечерните влакове. Точно това я правеше популярна.
Четвърти в залата влезе агентът, когото бяха прикрепили към Холи, за да й пренася папките и материалите, докато се възстанови от контузията. Казваше се Милошевич. Висок и слаб, с лек акцент от Западното крайбрежие. Наближаваше четирийсетте и беше облечен небрежно със скъп памучен костюм, а на шията и лявата му китка лъщяха златни верижки. Неотдавна го бяха прехвърлили в Чикаго, защото Бюрото смяташе, че местната централа се нуждае от повече финансисти. Милошевич също се нареди на опашката за кафе и хвърли поглед из залата.
— Закъснява ли? — попита той.
Адвокатът сви рамене и Милошевич му отвърна със същия жест. Харесваше Холи Джонсън. Вече пет седмици работеше с нея и това му доставяше удоволствие.
— Не помня някога да е закъснявала — каза Милошевич.
Пети пристигна Броган, шеф на отдела, в който работеше Холи. Ирландец от Бостън, работил преди това в Калифорния. Малко под средната възраст. Черна коса, червендалесто ирландско лице. Здравеняк, облечен с елегантен и скъп копринен костюм. Амбициозен. Беше пристигнал в Чикаго едновременно с Милошевич и страшно се ядосваше, че не е назначен в Ню Йорк. Нетърпеливо чакаше повишението, което смяташе, че е заслужил отдавна. Надяваше се работата с Холи да увеличи шансовете му.
— Още ли не е дошла? — запита той.
Другите четирима вдигнаха рамене.
— Ще й дам да се разбере — рече Броган.
Преди да постъпи във ФБР, Холи бе работила като финансов аналитик на Уолстрийт. Никой не знаеше защо е сменила професията. Носеха се слухове, че имала големи връзки и високопоставен баща, от което следваше простият извод, че навярно иска да го впечатли. Колегите й нямаха представа дали старецът е впечатлен, или не, но единодушно смятаха, че ще е голямо дърво, ако не се гордее с такава дъщеря. Холи бе кандидатствала заедно с още десет хиляди души и влезе в Бюрото начело на четиристотинте избрани. Отговаряше и на най-строгите критерии. Бюрото търсеше кандидати, завършили право или счетоводство, а за по-скромните специалности се изискваха и поне три години трудов стаж. Холи имаше всичко това. Беше завършила счетоводство в Йейл, след това бе специализирала в Харвард и отгоре на всичко бе работила три години на Уолстрийт. От пръв опит преодоля тестовете за интелигентност и професионални умения. Очарова тримата свирепи агенти от изпитната комисия.
С баща като нейния проверките за благонадеждност минаха светкавично и скоро Холи попадна в Академията на ФБР в Куонтико. Там вече наистина стана сериозна. Беше силна и пъргава, научи се да стреля, направо срази преподавателите от курса по вземане на светкавични ръководни решения и неизменно даваше изключителни резултати при тренировъчните престрелки на полигона, наречен Алеята на Хоган. Но най-големият й успех бе умението да се държи както трябва. Тя постигна две неща едновременно. Първо, прие безрезервно писаните и неписаните закони на Бюрото. За всички бе напълно ясно, че тази млада жена е готова да живее и умре за ФБР. И второ, стори го по начин, който не допускаше и капка съмнение в нейната искреност. Притежаваше чувство за хумор и лека самоирония, тъй че просто нямаше как да я намрази човек. Напротив, обикнаха я. Никой не се съмняваше, че Бюрото се е сдобило с изключително ценен нов агент. Пратиха я в Чикаго и седнаха да чакат успехите.