Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
Така или иначе, явно пристигаха някъде, защото скоростта намаля. Камионетката се люшна наляво, като че отбиваше от магистралата. Предавките избучаха и каросерията се разтресе по неравен път. Инерцията ги блъсна към стената. Патерицата на Холи се плъзна настрани и затрака по ребрата на металния под. С ръмжене и вой камионетката се катереше и слизаше по склонове, спираше на невидими кръстовища, ускоряваше, набиваше спирачки и накрая продължи около четвърт час право по някакъв разнебитен път.
— Селска област — каза Ричър.
— Очевидно — отвърна Холи. — Но къде точно?
Ричър мълчаливо сви рамене в полумрака. Камионетката намали съвсем и леко зави наляво. Пътят стана още по-лош. Колата продължи да се друса още около сто и петдесет метра, после спря. Чуха как отпред се отваря дясната врата на кабината. Двигателят продължаваше да работи. Вратата се затръшна. Ричър чу хрущене и скърцане като от изместване на масивна порта, сетне камионетката бавно плъзна напред. Шумът на двигателя отекна от метални стени. Отново се раздаде познатото хрущене и моторът изрева още по-силно. След това изведнъж спря и заглъхна.
— Влязохме в нещо като хамбар — каза Ричър. — Затвориха вратата.
Холи кимна нетърпеливо.
— Знам. Обор за крави. Усещам по миризмата.
Отвън се раздадоха приглушени гласове. Нечии стъпки приближиха към задната врата. В ключалката изщрака ключ. Дръжката се завъртя. През отворената врата нахлу ослепителна светлина. Ричър примижа от внезапното електрическо сияние и се вгледа покрай Холи към тримата мъже. Този път освен двата глока имаше и пушка.
— Вън — рече водачът.
Приковани един за друг, двамата пропълзяха назад. Не беше лесно. След шест часа друсане и притискане към гнездото на колелото мускулите им бяха вдървени. Кракът на Холи вече изобщо не се прегъваше. Ричър посегна към патерицата.
— Не пипай, тъпако — каза водачът.
Изглеждаше раздразнен и уморен. Ричър го погледна втренчено и сви рамене. Холи прехапа устни и се опита да стъпи върху болния крак. Ахна от болка и се отпусна. Погледна Ричър като неодушевен предмет, после протегна свободната си лява ръка и го прегърна през врата. Само така можеше да стои права.
— Извинявай — измънка тя.
Водачът посочи наляво с дулото на пистолета. Намираха се в просторен обор. Нямаше крави, но миризмата подсказваше, че са изведени съвсем наскоро. Камионетката бе спряла на широката централна пътека. От двете страни имаше просторни отделения за животните с прегради от поцинковани стоманени тръби, заварени здраво една за друга. Ричър се извъртя, подхвана Холи през кръста и двамата изкуцукаха към отделението, което им сочеше човекът с глока. Холи се хвана за парапета и смутено погледна спътника си.
— Извинявай — промърмори тя още веднъж.
Ричър кимна и зачака. Шофьорът остана да ги пази с пушката, а водачът се отдалечи. Избута тежката врата настрани и прекрачи навън. Ричър зърна късче притъмняващо небе. Облачно. Нищо не подсказваше къде са попаднали.
Водачът отсъства пет минути. В обора цареше тишина. Другите двама стояха неподвижно, готови за стрелба. Плашливият с глока гледаше Ричър в лицето. Шофьорът с пушката зяпаше гърдите на Холи. С лека усмивчица. Никой не проговори. После водачът отново се появи. Носеше втори чифт белезници и две парчета дебела верига.
— Правите голяма грешка — каза му Холи. — Аз съм агент от ФБР.
— Знам, кучко — отсече онзи. — А сега млъквай.
— Извършвате тежко престъпление — настоя тя.
— Знам, кучко — повтори той. — Казах ти да мълчиш. Още една дума, и ще гръмна тоя тип в главата. Много ли ти се иска да прекараш нощта, прикована за труп?
Изчака я да кимне безмълвно. После шофьорът с пушката застана зад пленниците, а водачът извади ключ и освободи ръката на Холи. Преметна едната верига през стоманената тръба и закачи двата края за втората гривна на белезниците, висящи под китката на Ричър. Разтръска я, за да види дали е наред. После отмъкна Холи две отделения по-нататък и я окова с втората верига по същия начин на шест метра от Ричър. Коляното й не издържа и тя рухна с болезнен стон на мръсната слама. Водачът не й обърна внимание. Върна се към окования Ричър. Спря пред него.
— Казвай сега кой си, тъпако — рече той.
Ричър не отговори. Знаеше, че и двата ключа са в джоба на човека отсреща. Знаеше, че се нуждае от около секунда и половина, за да му строши врата с примка от веригата. Но другите двама бяха далеч. Един глок, една пушка. Прекалено далеч, за да се добере до тях, без да отключи белезниците, и прекалено близо, за да си играе с ключа. Имаше работа със сравнително умели противници. Сви рамене и се загледа в сламата край краката си. Беше зацапана с кравешки тор.